Кати Кламп - Лунен ловец

Кадърът се завъртя встрани и повечето глави в стаята несъзнателно повториха движението. Инстинкт.

— Забелязаха ни! Бягай, Синди. Ще скрия камерата. Можем да се върнем за…

Картината изчезна. Настъпи пауза. Запитах се какво ли е сторил Боби на екипа. Мога да попитам, но не ме интересува особено.

Предаването се върна към новинарското студио. Отново говореше Ерин:

— Това бе местопроизшествието по-рано днес. Полицията пристигна на местопрестъплението по анонимен сигнал. Вероятно същият източник е върнал камерата. Полицията не бе в състояние да открие никакви тела. Черният микробус и самолетът са изчезнали. Въпреки това Канал седем успя да установи самоличността на някои от участниците.

Екранът зад бюрото й проблесна и показа вестникарска снимка на Сю, когато бе спечелила от лотарията. Усмихнах се на развълнуваното й изражение, но после отново погледнах неподвижното й тяло. Тъгата ме завладя и усмивката ми се стопи.

Екранът се раздели на две части и показа близък план от видеоматериал.

— Жената, навярно убита по време на отвличането, е Сюзън Куентин. Показвали сме ви госпожа Куентин, след като спечели джакпота от двеста шейсет и осем милиона долара от лотарията миналата година. Не открихме семейството й за коментар, но научихме, че сестрата на госпожа Куентин, Бекки Майерс, е съобщила за отвличането й от паркинга на Саутсайд Мол по-рано днес.

Последва друга снимка. Лео. Снимката бе полицейска. Профил, анфас, с номер върху гърдите.

— Мъжът, когото пръв споменахме и после изчезна, е известен на властите в Лас Вегас като Леополд Скаполо с прозвището Щастливецът Лео.

Така ли? Никога не бях го чувал.

— Към него многократно са повдигани обвинения за пране на пари и рекет. Подозира се, че е бил замесен в отвличането и убийството на няколко танцьорки от Лас Вегас.

Следващата размазана снимка бе моя. Беше стара фотография, но не знаех откъде се бяха сдобили с нея.

— Този мъж е известен на местните власти като Тони Джодоне. Източници от полицейското управление предполагат, че името е фалшиво.

Колко проницателно.

— Неотдавна е била издадена заповед за арест на господин Джодоне по обвинение в предумишлено убийство.

Е, добре де, все пак първо трябва да го докажат. Честно казано, вече нямаше никакво значение. Боби ме бе предупредил, че ако не си сменя работата, отново ще ме посети, и то не да си побъбрим. Май щеше да се окаже, че в края на краищата ще клекна.

Обзе ме щастие. Проклет да съм, ако знам защо.

Ерин продължи:

— Разговаряхме с детектив Робърт Съмърс от отдел „Убийства“ на Четвърти участък.

Боб се появи на екрана на живо от летището. По телевизията изглеждаше още по-грозен.

— Детектив, мислите ли, че изобщо ще откриете някое от телата, показани в материала?

— Виж, Ерин — отвърна той, — след като получихме сигнала за престрелката, на летището работи екип криминолози. Обявили сме микробуса за издирване и сме помолили Ръководство въздушно движение да съобщи, ако възникнат аномалии по радарите. Ако са някъде навън, ще ги открием.

— Но ще намерите ли телата?

Едновременно поклати глава и сви рамене.

— Съмнявам се, че оцелелите са взели телата със себе си. Планираме да използваме сканиране с инфрачервени лъчи от хеликоптер веднага щом слънцето залезе. Ако са заровени наблизо, ще ги открием.

Може би щяха да успеят, ако бе останало нещо за намиране. Знам какво е направил Боби с телата. Няма да бъдат открити. Първите няколко дни на острова, Боби прекара в сън в джунглата заради угощението.

Картината изчезна от екрана.

— Няма нищо, тук го монтирахме — обясни Линда. — Почакайте малко.

Отново се появи Ерин. Друг тоалет, същата прическа.

— Аз съм Ерин Стюарт. Предаваме на живо от погребалния дом „Глендейл“, където се провежда заупокойна служба за отвлечената жертва Сюзън Куентин. Бяхме помолени да останем отвън по време на службата от уважение към опечалените. Службата явно е свършила и хората започват да излизат.

— Вече са правили заупокойна служба? — попитах. — Май доста бързат?

Неочаквано ме изпълни гняв от безочието и алчността им.

Мирис на изкипяло кафе изпълни стаята. Идваше откъм Линда.

— Още не си видял и половината, драги. Гледай и се учи.

Ерин бързо тръгна напред, като застави оператора да подтичва след нея. Приближи се до млада жена в траур. Очите й бяха зачервени и подути. Гледай ти, Лий.

Момент. Коя е Лий?

От предишната ми работа. Приятелката, при която спах онази нощ. Радвам се, че й липсвам.