Кати Кламп - Лунен ловец

Какво? Сю — запитах наум, — тук ли си ? Престанах да гледам и се върнах в спалнята й. Сю не бе дошла в съзнание. Никакво движение. Но щом я докоснах… малки електрически искрици. Едва доловими, като насън.

Тони? , каза един глас в главата ми и изчезна. Отново я повиках. Нищо. Да не би да си въобразявах?

Бети незабавно се озова до мен. Енергията пращеше у нея, обгърна ме и започнах да разбирам защо е толкова важна в глутницата.

— Говори, Тони. Какво става? — постави нежно ръка на рамото ми. Миришеше на загриженост и любопитство.

— Усетих я. Само преди миг. Но отново изчезна — поклатих глава и се опитах да събера мислите си.

Лешниковите очи на Бети излъчваха интелигентност.

— Видеото — каза тя бавно. — Продължавай да гледаш. Може би достига до нея.

Разбрах какво има предвид.

Решително се върнах в дневната и минах пред Линда и Бабс. Внезапно и двете замирисаха на страх. Пренебрегнах къркоренето на стомаха ми при апетитната миризма. Напоследък не се храня добре.

Взех дистанционното от Линда и натиснах бутона за превъртане на лентата. Върнах я до момента, когато се появи Лий. Настаних се до Линда на канапето, изцяло съсредоточен върху екрана.

— Извинете, госпожице? — каза Ерин. — Бяхте ли приятелка на Сюзън Куентин?

— Сузи — отвърна тя, което накара Ерин да повтори въпроса си.

— Името й е Сузи, не Сюзън. Така са я кръстили. Но обичаше да й викат Сю.

— Значи бяхте приятелки?

Лий кимна.

— Приятно ми е да мисля така. Преди няколко години действително бяхме много близки, но като че ли се отдалечихме, когато спечели от лотарията.

Топли тръпки пробягаха през тялото ми. Бяха примесени с печал. Отново повиках Сю. Никакъв отговор. Знаех, че беше тя. Трябваше да е тя.

— Забрави старите си приятели, така ли? — упорстваше Ерин. — Парите й завъртяха главата?

Лий изглеждаше ужасена.

— О, пази боже, не! Не и Сю. Невъзможно! — Приведе се към Ерин, която свали микрофона на нивото на гърдите им. Явно Лий бе забравила, че говори пред камера. — Семейството й е виновно! Майка й направо й обсеби живота! След като се премести при нея, Сю дори не можеше да диша без позволение. Ами сестра й! Алчната кучка! Какви истории само мога да ви разкажа!

Хубавите кафяви очи на Ерин проблеснаха и тя наведе микрофона към Лий.

— Заповядайте.

Лий сигурно бе забелязала камерата. Изведнъж се притесни.

— Не, не. Моментът не е подходящ. По-добре да си затварям устата.

Бързо се отдалечи и потъна в тълпата. Ерин си набеляза нова мишена. Бекки се бе отделила от голямата семейна група и се отправяше към чакащите черни лимузини. Бе облечена в черен дизайнерски тоалет и носеше малка шапчица с воалетка. Май изобщо не изглеждаше опечалена. Защо ли не съм учуден.

Съзнанието ми регистрира изненада при проявата на такъв цинизъм. Леко докосване. Не. Все още нищо.

— Извинете? Госпожо Майерс? Вие сте Бекки Майерс, нали? Сестрата на Сю? — Ерин протегна микрофона точно пред Бекки. Никакъв проблем. Не изпитах никакво чувство на вина.

— Не можете ли да ни оставите на мира! — скастри я Бекки и избута микрофона встрани.

Продължи да върви към лимузините, но Ерин бе неотстъпно до нея. Облече в думи въпроса, който току-що си бях задал:

— Питах се нещо. Тази служба не е ли малко прибързана след обявяването на предполагаемото убийство? Все още не са намерени тела и полицията продължава да се надява, че е възможно някои да са оцелели. Сестра ви може да е още жива.

Бекки се спря. Обърна се и застана срещу камерата. Беше вбесена.

— Гледах материала. Беше пряко попадение. Сестра ми е мъртва! Не го ли разбирате? — Изведнъж се стресна. Пое си дълбоко дъх и добави по-спокойно: — Време е да продължим живота си. Трябва да се съвземем от ужасното събитие. Трябва да мисля за децата си. Животът им предстои. Сузи също би го искала.

Кой ти каза? , отекна разгневен глас в съзнанието ми. Съсредоточих се върху него, задържах го.

Не си отивай ! Умолявах. Настоявах. Нареждах.

Не мога да се събудя, Тони! Защо не мога да се събудя? Изчезна.

Погледнах Бети. Гледаше мен, не екрана. Навярно изражението ми издаваше паниката, която ме беше обзела. Почти се получи. По дяволите! Натиснах паузата.

— Пак беше тук.

Единствено Бети разбра какво имам предвид.

— Не се съпротивлявай, Тони — каза тя спокойно. — Не й пречи. Просто гледай касетата. Позволи на Сю да гледа.

Поех си дълбоко дъх и бавно издишах. Отново пуснах видеото.