Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Онези, които още се държаха на краката си, нямаха никакво желание да се изправят пред могъщия варварин.

Гленсатер от Източен пристан се опита да предизвика същата жажда за победа у хората си и навлезе в една група гоблини. Ала Гленсатер не беше страховит исполин като Уолфгар и в ръцете си не държеше толкова могъщо оръжие като Щитозъб. Мечът му посече първия гоблин, който се изпречи на пътя му, после светкавично се заби в сърцето на друг звяр. Представителят на Източен пристан се биеше добре, ала в нападението му липсваше нещо — онова, което издигаше Уолфгар над обикновените хора. Гленсатер бе убил двама гоблини, но не бе успял да предизвика у останалите онзи ужас, който му трябваше, за да продължи напред. Вместо да побегнат, както орките бяха побягнали пред варварина, останалите гоблини оправиха редиците си и се впуснаха след него.

Гленсатер достигна до мястото, където се биеше Уолфгар, но в същия миг жестоко копие се вряза в гърба му и, разкъсвайки всичко по пътя си, прониза гърдите му.

Уолфгар, потресен от ужасяващата гледка, замахна с всички сили над Гленсатер и в следващия миг главата на гоблина, който още държеше копието в ръката си, хлътна в раменете му, покривайки Щитозъб с кръв и мозък. Гленсатер чу тътена от страховития удар зад гърба си и дори успя да се усмихне в знак на благодарност, преди да рухне мъртъв на земята.

Джуджетата се биеха по различен начин. Опрели гръб в гръб, те покосяваха гоблините редица след редица, без чудовищата да могат да наранят някого от тях — толкова плътно бяха застанали. Хората от Десетте града, борещи се за живота на жените и децата си, се биеха — и умираха — без капка страх.

За по-малко от час, гоблините бяха разбити, а само час и половина по-късно и последното чудовище падна мъртво на окървавената земя.

Без да може да спре, Дризт падаше по склона на планината, повлечен от бялата вълна на снега. Премяташе се безпомощно, опитвайки се да се залови за всеки камък, който се изпречеше по пътя му. Когато наближи основата на заснежения връх, елфът отхвръкна и полетя през глава над сивите скали, сякаш гордият, непокорим връх го бе запратил надалеч от себе си като неканен гост.

Сръчността му — както и голяма доза чист късмет — го спасиха. Когато най-сетне успя да спре, Дризт откри, че раните му бяха повърхностни — одрано коляно, разкървавен нос и изкълчена китка бяха най-сериозните наранявания, които бе получил. Всъщност, като се замислеше, малката лавина си беше истински късмет. Благодарение на нея бе успял да слезе доста бързо от върха, силно се съмняваше дали иначе нямаше да го постигне участта на Кесел.

По това време битката на юг от планината вече бе започнала. Дризт чу звъна на оръжията и с огромен интерес проследи хилядите гоблини, които бързаха през Ледовития пролом, в отчаян опит да избягат и да се завърнат в пещерите си далеч от тук. Елфът не можеше да бъде сигурен какво точно става в полето пред Брин Шандер, но добре знаеше, че гоблините се славят със своята страхливост.

Ала сега нямаше никакво време да се чуди какво ли става там долу. Очите му се насочиха към купчината черни камъни и кристални отломки — всичко, което бе останало от величествената Кришал Тирит. Дризт напусна склоновете на Грамадата на Келвин и пое през Бременския проход към мястото, където се чернееха останките на Кулата.

Трябваше да разбере дали някой от двамата му приятели се бе спасил.

Победа.

Малка утеха представляваше тази мисъл за Касиус, Кемп и Йенсин Брент, когато отправиха поглед към окървавеното поле и хилядите трупове около стените на Брин Шандер. Те бяха единствените оцелели от представителите на десетте поселища, останалите седем бяха паднали убити.

— Победихме — мрачно каза Касиус.

Безпомощен, представителят на Брин Шандер гледаше как все повече и повече воини от Десетте града падат мъртви, воини, които бяха получили смъртоносни рани, но бяха отказали да се предадат на смъртта, преди да са видели края на битката и спасението на родните си земи. Повече от половината мъже на Десетте града вече бяха мъртви, а още мнозина щяха да умрат по-късно от раните си — почти половината от оцелелите бяха тежко ранени. Четири града бяха напълно опожарени, петият бе плячкосан и разрушен от завзелите го гоблини.

Бяха платили ужасна цена за победата си.

Варварите също бяха претърпели жестоки загуби. Предимно млади и неопитни, бойците на Уолфгар се биха с неустрашимостта и издръжливостта, в която бяха възпитавани от малки. За тях смъртта на бойното поле бе достоен завършек на достоен живот.