Р. Салваторе - Трилогия за мрачния елф

Дайнин се извъртя и се опита да стане, но нямаше сили да стои на краката си.

— Проклет да си! — изрева Бриса, а дали жлъчта й беше насочена към Дайнин или към Дризт — нямаше значение. Призоваваща силата на своята богиня — Кралицата на Паяците — върховната жрица на Лот замахна с камшика си, използвайки цялата си сила.

Трите змийски глави изпопадаха на земята само с едно кръстосано движение на двата ятагана.

— Проклет да си! — изпищя отново Бриса, този път само към Дризт. Изтръгна боздугана от своя колан и силно го завъртя над главата на непокорния си брат.

Кръстосаните ятагани отблъснаха тромавия удар, преди да е попаднал в целта, а кракът на Дризт се вдигна във въздуха и изрита не един, не два, а три пъти Бриса в лицето, още преди да се строполи на пода.

Върховната жрица политна назад, от носа й бликна кръв, очите й се също се напълниха с топлата течност, но въпреки това тя успя да различи очертанията на своя брат и замахна отчаяно и широко.

Ловецът вдигна единия си ятаган, за да отблъсне боздугана, така че дори и да не успее, острието да се вреже в ръката на Бриса. Жрицата изпищя от болка и изпусна оръжието си.

Боздуганът падна на земята между двата й отсечени пръста. В този момент, Дайнин се изправи зад Дризт с меч в ръка. Съсредоточила цялата си сила, Бриса не сваляше очи от ловеца, за да задържи вниманието му. Ако можеше да издържи така още малко…

Подивелият мрачен елф усети опасността и се обърна към Дайнин.

Единственото, което първият син на До’Урден видя в лилавите очи на своя брат бе собствената му смърт. Той хвърли меча си на земята и кръстоса ръце пред гърдите си в знак, че се предава.

Ловецът изрева някаква едва разбираема заповед, но Дайнин веднага проумя смисъла й и побягна, колкото сили имаше.

Бриса заотстъпва назад — искаше да последва брат си, но острието на ятагана пресече пътя й. Приклещи я под брадичката и притисна главата й толкова силно назад, че единственото, което можеше да види бе тъмнината, обгърнала тавана на подземието.

Болка изгаряше крайниците на Дризт. Болка, причинена от тази върховна жрица и нейния камшик. Но сега ловецът възнамеряваше да сложи край на страданията и на заплахите. Тук беше неговата земя, неговата територия!

Когато усети, че острото като бръснач острие започна да се врязва в кожата й, Бриса шепнешком отправи последната си молитва към Лот. В този момент нещо черно профуча край тях и жрицата беше свободна. Тя погледна пред себе си и видя Дризт, прикован на земята от огромна черна пантера. Без да губи време и да си задава въпроси, Бриса хукна след Дайнин из тунелите на Подземния мрак.

Ловецът се измъкна изпод тежестта на котката и скочи на крака.

— Гуенивар! — изрева той, отблъсквайки пантерата. — Хвани я! Убий я…!

В отговор Гуенивар седна на земята и широко се прозина. С едно бавно движение пантерата посегна с лапа към кесийката, завързана около врата й, скъса връвчицата и я пусна на земята.

Ловецът беше полудял от ярост.

— Какво правиш? — изкрещя той и сграбчи кесийката. Нима Гуенивар се бе обърнала срещу него? Дризт се отдръпна крачка назад и колебливо вдигна ятаганите си. Пантерата не помръдна. Просто седеше, загледана в мрачния елф.

Миг по-късно звукът от отпусната тетива напомни на Дризт колко глупаво и абсурдно бе постъпил. Без съмнение, стрелата щеше да го улучи, ако не беше Гуенивар. Пантерата скочи рязко и прекъсна полета й. Отровните стрели на мрачните елфи не можеха да наранят една магическа котка.

Трима войници се появиха от входа на единия тунел, двама — от другия. В този момент всички мисли за отмъщение излетяха от главата на Дризт и той последва Гуенивар в див бяг надолу по криволичещите тунели. Без напътствията на върховната жрица и нейната магия, обикновените войници дори нямаше да ги последват.

Дълго след това Дризт и Гуенивар свиха по един страничен коридор и поспряха за малко, ослушвайки се за преследвачи.

— Ела — нареди Дризт и бавно закрачи към къщи, сигурен, че опасността е отминала.

Но пантерата отново седна на място и не помръдна.

Дризт я изгледа с любопитство.

— Казах ти да дойдеш — изръмжа той. Гуенивар го погледна в очите, а изражението й го накара да се почувства ужасно виновен. После котката стана и запристъпва бавно към своя господар.

Дризт кимна одобрително — мислеше си, че Гуенивар ще му се подчини. Обърна се и продължи, но пантерата започна да обикаля около него, спирайки движението му. Котката продължи да обикаля и скоро започна да се превръща в черна, разсейваща се мъгла.