Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Чичо му избра репетираната версия:

— За да спра безчинствата им. Защо иначе?

— Слабо вероятно — отсече Елейзарас. — По-скоро мисля, че сте дали каквото е нужно на Плебейската свещена война, за да я унищожите.

Последва неудобна пауза.

— Но това е лудост! — отвърна накрая Зерий. — Дори ако изключим проклятието, какво бихме спечелили?

— Да спечелите? — повтори магьосникът със суха усмивка. — Ами Свещената война, разбира се… Нашата сделка с Майтанет ви отне лоста, който имахте с Имперския саик, така че ви трябва нещо друго, с което да се пазарите. Ако Плебейската свещена война бъде унищожена, тогава ще е много по-лесно да убедите Майтанет, че се нуждае от вас… или по-скоро трябваше да кажа — от станалия вече легендарен военен гений на племенника ви. Договорът ви ще бъде цената му, с което реално получавате всичко, спечелено от Свещената война… Трябва да призная, че това е чудесен план.

Това дребно ласкателство погуби Зерий. За един кратък миг в очите му проблесна тържествуваща светлинка. Конфас бе открил, че глупавите хора имат навика да са невероятно горди от малкото си гениални мигове.

Елейзарас се усмихна.

Той си играе с теб, чичо, а ти дори не го виждаш.

Върховният учител се приведе напред, сякаш осъзнал неудобството, предизвикано от близостта му. Конфас осъзна, че Елейзарас е майстор на джнан.

— Засега — каза той студено — не знаем подробностите на играта, която играете, императоре. Но нека ви уверя в едно: ако планирате предателството на Свещената война, това означава да предадете и Алените кули . Знаете ли какво означава подобно нещо? Какво ще предизвика? Ако ни предадете, Икурей, тогава никой — той погледна мрачно към Семемкетри, — дори имперският ви саик, няма да може да ви спаси от гнева ни. Ние сме Алените кули, императоре… Помислете над това.

— Заплашвате ли ме? — едва не ахна Зерий.

— Уверения, императоре. Всяка уговорка изисква уверения.

Зерий отмести рязко лице от него, загледан в Скейос, който свирепо шепнеше нещо в ухото му. Семемкетри обаче повече не можеше да се сдържа.

— Преминаваш границите, Ели. Държиш се така, все едно сме седнали в Каритузал, когато ти се намираш в Момемн. Две от Трите морета лежат между теб и дома ти. Твърде далеч си, за да отправяш заплахи!

Елейзарас се намръщи и изсумтя, а после се обърна към Конфас, все едно върховният учител на Имперския саик не съществуваше.

— В Каритузал те наричат Лъва на Киют — каза той безгрижно.

Очите му бяха малки, тъмни и подвижни. Оглеждаха го изпод гъстите му бели вежди.

— Нима? — попита Конфас, искрено изненадан, че дребният прякор на баба му е пропътувал такова разстояние за толкова кратко време. Изненадан и доволен… много доволен.

— Архиварите ми казват, че ти си първият, победил скилвендите в директен конфликт. Шпионите ми, от друга страна, твърдят, че войниците ти те почитат като бог. Така ли е?

Конфас се усмихна, разбрал, че върховният учител ще му оближе задника като котка, ако му се даде възможност. При все проницателността си, Елейзарас бе сбъркал с него.

Беше време да му покаже грешката.

— Онова, което Семемкетри каза току-що, е вярно. Независимо каква е сделката ви с Майтанет, вие сте поставили школата си в най-голямата опасност за нея от Схоластичните войни насам. И не само заради кишауримите. Вие ще бъдете малък енклав от богохулство сред могъща орда фанатици. Ще ви е нужен всеки приятел, който можете да намерите.

За пръв път в очите на Елейзарас се появи нещо, подобно на истински гняв, като пламтящи въглени под задимен огън.

— Ние караме света да гори с песента си, млади Конфас. Не се нуждаем от никого.

Въпреки гафовете на чичо му, Конфас напусна преговорите убеден, че домът Икурей е спечелил повече, отколкото е дал. Като начало, беше почти сигурен, че знае защо Алените кули са приели предложението на Майтанет да се присъединят към Свещената война.

Малко неща разкриваха целите на съперник по-добре от процеса на преговори за сделка. По време на пазарлъка им стана очевидно, че в основата на тревогите на Елейзарас са кишауримите. В замяна на подписа на Чеферамуни върху договора, той настоя Семемкетри и имперският саик да предадат цялата информация, която са събрали за фанимските магьосници-жреци през вековете война с тях. Разбира се, това можеше да се очаква: Алените кули бяха заложили самото си съществуване на способността си да надвият кишауримите. Ала в начина, по който Елейзарас произнасяше името им, имаше неоспорима напрегнатост. Той казваше „кишаурим“ така, както един нансур би казал „скилвенди“… по начина, по който се говори за стар и омразен враг.