Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

За Конфас това означаваше само едно: Алените кули са били във война с кишауримите много преди Майтанет да обяви Свещената война. Също като дома Икурей, те се бяха вплели в нея, за да я използват . За Алените кули Войната беше инструмент на отмъщението.

Когато Конфас спомена подозренията си, чичо му се изсмя… поне в началото. Той настояваше, че Елейзарас е твърде меркантилен, за да рискува толкова много заради дреболия като отмъщението. Когато Семемкетри и Скейос обаче също подкрепиха теорията, императорът осъзна, че през цялото време е хранел същите подозрения. Вече беше официално: Алените кули се бяха присъединили към Свещената война, за да доведат някаква своя стара вражда с кишауримите до завършек.

Само по себе си това бе успокояващо. То означаваше, че целта на Кулите не се пресича с тяхната до самия край… когато вече нямаше да има значение. За Елейзарас щеше да е трудно да изпълни заплахата си, ако школата му е мъртва. Но онова, което безпокоеше Конфас, бе въпросът, какво е мотивирало Майтанет изобщо да призове Алените кули. Да, разбира се, че от всички школи те имаха най-голям шанс да унищожат кишауримите в открит конфликт. Ала поне привидно Конфас не можеше да си представи школа, за която да има по-малък шанс да се присъедини към похода му. И доколкото знаеше, шриахът не бе питал други магьосници — дори Имперския саик, който бе традиционният щит срещу кишауримите по време на джихадите. Само Алените кули.

Защо?

Освен ако Майтанет някак си не беше научил за войната им. Но този отговор бе дори по-притеснителен от въпроса. След като почти всички имперски шпиони в Сумна вече бяха мъртви, Икуреите имаха много причини да се тревожат от хитростта на шриаха. Но това! Шриах, който е пробил защитите на школите? При това на Алените кули ?

Не за пръв път Конфас заподозря, че именно Майтанет, а не домът Икурей, стои в центъра на паяжината на Свещената война. Не смееше да сподели тревогите си с чичо си, който имаше навика да става още по-глупав, когато се изплашеше. Вместо това сам ги проучваше. Вече не се наслаждаваше на бъдещите си завоевания в тъмните часове, преди сънят да го обгърне. Вместо това обмисляше усложнения, които не можеше нито да понесе, нито да потвърди.

Майтанет. Каква игра играеше? И като стана дума за него, кой беше той ?

Новините дойдоха няколко дни по-късно. Силите на Плебейската свещена война бяха изтребени.

В началото докладите не казваха много. Спешни съобщения от Асгилиох предаваха ужасяващите описания на дузина галеоти, успели да избягат през Унарас. Съдбата на Плебейската свещена война била решена в равнината Менгеда. Скоро след това двама куриери пристигнаха от Киан. Единият носеше отрязаните глави на Калмемунис, Тарсчилка и мъж, който можеше да е, а можеше и да не е Кумрезер. Другият достави тайно послание от самия Скаурас, което, според инструкциите на сапатишаха, бе предадено на неговия бивш заложник и повереник Икурей Конфас. То гласеше само:

Не можем да преброим труповете на идолопоклонническите ви братя, толкова много бяха повалени от яростта на праведната ни ръка. Благословен да бъде Самотният бог. Знайте, че домът Икурей е бил чут.

След като отпрати куриера, Конфас прекара няколко часа в обмисляне на посланието в покоите си. Думите сякаш сами изплуваха на повърхността на ума му.

… Толкова много бяха повалени… не можем да преброим…

Въпреки че бе само на двадесет и седем години, Икурей Конфас бе виждал кланета на много бойни полета… достатъчно, за да може почти да си представи масата инрити, проснати и оплели крайници по полята на Менгеда, с мъртви като на риби очи, загледани в земята или към безкрайното небе. Но не вина караше душата му да се съмнява — а може би по някакъв странен начин дори и да скърби, — а мащабът на това първо завършено дело. Сякаш досега измеренията на плана на чичо му бяха твърде абстрактни, за да ги възприеме изцяло. Икурей Конфас бе удивен от онова, което двамата със Зерий бяха постигнали.

… Домът Икурей е бил чут.

Да жертват цяла армия. Само боговете смееха да вършат подобни неща.

Били сме чути.

Конфас осъзна, че мнозина ще подозират, че именно домът Икурей е проговорил, ала никой нямаше да знае със сигурност. Тогава го изпълни странна гордост, тайна гордост, несвързана с мненията на другите. В аналите на велики събития щеше да има множество описания на това първо трагично събитие от Свещената война. Отговорността за катастрофата щеше да падне върху Калмемунис и останалите велики имена. В родословните дървета на наследниците им те щяха да се превърнат в имена на срам и омраза.