Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Чеферамуни, крал-регент и проформа владетел на Велики Аинон, бе обявен пръв, ала когато малката аинонска свита се появи в стаята, той следваше Елейзарас като куче. Върховният учител влезе неуместно бързо според Конфас. Поведението му бе повече на банкер, отколкото на магьосник: без търпение към спектакъла и алчен за сметки. Поклони се на Зерий, но не по-ниско, отколкото би го сторил шриахът. Един роб изтегли стола му назад, за да седне и той го стори без усилие, въпреки широката си алена роба. Чеферамуни, чиито бузи бяха начервени и воняха на парфюм, седна до него с изписано на лицето бледо изражение на ненавист и страх.

Спазиха задължителната размяна на титли, представяния и комплименти. Когато представиха Семемкетри, който заемаше позиция в Имперския саик, съответстваща на тази на Елейзарас в Кулите, върховният учител се усмихна презрително и сви рамене, сякаш се съмняваше в достойнствата на другия мъж. Конфас бе чувал, че схоластиците често са нетърпимо надути в присъствието на други схоластици. Семемкетри се изчерви гневно, но за своя чест не отвърна по сходен начин.

След това джнанско начало, върховният учител се обърна към Конфас:

— Най-накрая — каза той на съвършен шеик — се срещам с прочутия Икурей Конфас.

Той отвори уста и понечи да отговори, но чичо му го изпревари:

— Той е рядкост, нали? Малцина владетели притежават подобни инструменти, които да изпълняват волята им… Но със сигурност не сте изминали целия този път, за да се срещнете с племенника ми?

Въпреки че Конфас не можеше да е сигурен, му се стори, че Елейзарас му намигва , преди да се обърне към чичо му, сякаш искаше да каже: „Налага се да изтърпим тези глупаци, нали?“

— Разбира се, че не — отвърна Елейзарас с влудяваща краткост.

Зерий изглежда не забеляза нищо.

— Тогава мога ли да запитам защо Алените кули се присъединиха към Свещената война?

Елейзарас огледа небоядисаните си нокти.

— Доста е просто. Купиха ни.

— Купиха?

— Именно.

— Каква невероятна покупка! Какви са детайлите на уговорката ви?

Върховният учител се усмихна.

— Уви, боя се, че потайността сама по себе си е част от уговорката. За съжаление не мога да разкрия никакви детайли.

На Конфас тази история му се стори доста неправдоподобна. Дори Хилядата храма не бяха достатъчно богати, за да „наемат“ Алените кули. Те бяха тук поради причини, които надхвърляха златото и шриалските търговски отстъпки — беше сигурен в това.

Сменяйки посоката гладко като акула във водата, върховният учител продължи:

— Разбира се, вие се боите как нашите цели се съчетават с вашия договор.

Последва кисела пауза. После Зерий отвърна:

— Разбира се.

Чичо му мразеше повече от всеки друг, когато някой предугажда хода на мислите му.

— Алените кули — каза Елейзарас с престорена скромност — не се интересуват кой притежава земята, завладяна от Свещената война. Чеферамуни ще подпише вашия договор… с радост. Нали, Чеферамуни?

Боядисаният мъж кимна, но не каза нищо. Кучето беше добре обучено.

— Обаче имаме някои условия, които първо трябва да бъдат изпълнени — продължи Елейзарас.

Конфас бе предвидил това. Цивилизованите хора се пазарят.

— Условия? — възкликна възмутено Зерий. — Но цели векове земите оттук до Ненсифон са били…

— Чувал съм всички аргументи — прекъсна го върховният учител. — Глупости. Пълни глупости. И вие, и аз знаем какъв е залогът, императоре… Нали?

Зерий го изгледа с глуповато удивление. Не беше свикнал да го прекъсват, но пък и не бе свикнал да се пазари с хора, които му бяха повече от равни. Велики Аинон представляваше богата и многобройна нация. От всички владетели и деспоти из Трите морета, само падиражахът на Киан имаше по-голяма търговска и военна мощ от върховния учител на Алените кули.

— Ако вие не знаете — продължи Елейзарас, когато Зерий не можа да отговори, — тогава съм сигурен, че преждевременно узрелият ви племенник знае. Хмм, млади Конфас? Знаеш ли какво е заложено тук?

Конфас го смяташе за очевидно.

— Сила — каза той и сви рамене.

Изведнъж осъзна, че сега между него и магьосника съществува странна дружба. От самото начало върховният учител го бе дарил със статуса на равен нему по интелект.

Дори чуждоземците знаят, че си глупак, чичо.

— Именно, Конфас. Именно! Историята е само претекст за сила, нали? Онова, което има значение… — Белокосият магьосник спря с тънка усмивка, сякаш се бе натъкнал на по-подходящ гвоздей, с който да закове мисълта си. — Кажете ми — попита той Зерий, — защо снабдихте Калмемунис, Кумрезер и останалите? Защо им дадохте средствата да потеглят?