Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Ала за Конфас Андиаминските простори бяха повече сцена, отколкото мавзолей. Дори сега скрити хорове изпълваха коридорите с химни. Понякога облаци ароматен дим замъгляваха залите и обрамчваха фенерите с ореоли, така че човек сякаш се изкачваше не към билото на хълм, а към самите порти на рая. Ако беше посетител, а не обитател, Конфас знаеше, че гологърди млади робини ще му сервират уханни вина, смесени с нилнамешки наркотици. Дебели евнуси щяха да му носят дарове от ароматни масла и церемониални оръжия. Всичко щеше да бъде изчислено, за да се печелят дребни преимущества, както би казал Скейос, да разсее, да печели благоразположение и да изпълва с възторг.

Все още незадъхан, съветникът продължи да бълва очевидно безкрайна поредица от факти и предупреждения. Конфас слушаше с половин ухо, чакайки стария глупак да му каже нещо, което не знае отдавна. Тогава първият съветник насочи темата към Елейзарас, върховния учител на Алените кули.

— Агентите ни в Каритузал казват, че огромната му репутация не може да се мери с истината за него. Бил е едва субдидакт, когато неговият учител Сашеока е умрял от неизвестна причина преди едно десетилетие. Само за две години той е станал върховен учител на най-великата школа в Трите морета. Това говори за огромна интелигентност и обширни умения. Вие трябва да…

— И глад — прекъсна го Конфас. — Никой не постига толкова много за толкова малко време без глад.

— Предполагам, че вие знаете това.

Той се засмя.

— Ето го онзи Скейос, когото познавам и обичам! Навъсен. Изгарян от забранена гордост. За момент се бях притеснил, старче.

Първият съветник продължи, все едно нищо не е било казано.

— Трябва да проявите голяма предпазливост, когато говорите с него. В началото чичо ви смяташе да ви изключи от тази среща… докато Елейзарас лично не поиска да присъствате.

— Какво е искал чичо ми? — Дори когато бе отегчен, Конфас имаше остър слух за обиди.

— Да ви изключи. Боеше се, че върховният учител ще се възползва от липсата ви на опит с…

— Да изключи? Мен? — Конфас изгледа подозрително стареца. По някаква причина не искаше да му вярва. Дали играеше някаква игра? Разпалваше ли огъня на ненавистта му към Зерий?

А може би това бе още един от тестовете на чичо му…

— Но както казах — продължи Скейос, — това се промени… и именно затова сега ви информирам за подробностите.

— Ясно — отвърна Конфас скептично. Какво целеше старият глупак? — Кажи ми, Скейос, какъв е смисълът от тази среща?

— Смисъл? Боя се, че не разбирам, лорд екзалт-генерале.

— Целта. Намерението. Какво се надява да спечели чичо ми от Елейзарас и аиноните?

Скейос се намръщи, сякаш отговорът бе толкова очевиден, че въпросът просто не можеше да не е прелюдия към подигравка.

— Смисълът е да получим подкрепата на аиноните за договора.

— А ако Елейзарас се окаже неподатлив като, да речем, херцога на Агансанор, тогава какво?

— При цялото ми уважение, господарю, искрено се съмнявам, че…

— Ако , Скейос, тогава какво?

Конфас бе станал офицер на петнадесет години. Ако искаше, можеше да накара хората да подскачат с гласа си.

Старият съветник прочисти гърло. Конфас знаеше, че Скейос притежава излишък от административна смелост, ала изобщо не му стискаше да влиза в конфронтации лице в лице.

Нищо чудно, че чичо му го обичаше толкова.

— Ако Елейзарас отхвърли договора? — повтори старецът. — Тогава императорът ще му откаже провизии, както на всеки друг.

— А ако шриахът настои чичо ми да го снабди?

— Дотогава Плебейската свещена война ще е унищожена. Или поне така… предполагаме. Водачеството ще бъде основната тревога на Майтанет, не провизиите.

— И кой ще бъде този водач? — Конфас изплюваше всеки въпрос мигновено след отговора, както би постъпвал разпитвач. Старецът започваше да се тревожи.

— В-вие. Л-лъвът на Киют.

— И каква ще бъде цената ми?

— Д-Договорът. Подписаната клетва всички стари провинции да се върнат на Нансуриума.

— Значи аз съм центърът на всички планове на чичо ми, нали?

— Д-да, лорд екзалт-генерале.

— Кажи ми тогава, скъпи мой Скейос, защо би искал чичо ми да ме изключи — мен! — от преговорите си с Алените кули?

Първият съветник се препъна. Той впи поглед в ярките спирали, пришити в чергите под краката им. Вместо да отговори, започна да кърши ръце.

Конфас се ухили като вълк.

— Излъга ме, нали, Скейос? Въпросът дали да присъствам на срещата с Елейзарас никога не е бил поставян на обсъждане, нали?