Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Атрити — език на Атритау.

Скетски — езикова група на древните обитатели от Далечните равнини Истиюли.

Високосакарпейски — език на древния Сакарпус.

Сакарпски — език на Сакарпус.

Стар меорски — изгубен език на ранната Меорнска империя.

Меорски — изгубен език на късната Меорнска империя.

Галиш — език на Галеот.

Туниерски — език на Туниерус.

Тидонски — език на Се Тидон.

Сепалорански — езикова група на обитателите на Сепалоранските равнини.

Нимбрикански — езикова група на нимбриканските кланове.

Кенкетски — езикова група на кетиайските народи.

Кемкарски — езикова група на древните кетиайски обитатели на северозападните Три морета.

Висок шеик — език на Ценейската империя.

Нисък шеик — език на Нансурската империя и общ език на Трите морета.

Сороптски — изгубен език на древния Шигек.

Хаморски — езикова група на древните кетиайски обитатели на източните Три морета.

Хам-керемски — изгубен език на древния Шир.

Шейо-керемски — изгубен език на низшите касти на Източната Ценейска империя.

Конрийски — език на Конрия.

Нронски — език на Нрон.

Кирондж — език на Кирондж.

Сенджемски — език на Сенджемис.

Сансорски — език на Сансор.

Стар аинонски — език на Аинон под владичеството на Ценей.

Аинонски — език на Велики Аинон.

Шем-варси — езикова група на древните обитатели на югозападните Три морета.

Вапарси — изгубен език на древния Нилнамеш.

Висок вурумандски — езикът на управляващите касти на Нилнамеш.

Сапматари — изгубен език на работническите касти на Нилнамеш.

Шейо-бускрит — език на работническите касти на Нилнамеш.

Гиргаши — език на Фаник-Гиргаш.

Сингули — език на Сингулат.

Зераши — изгубен език на Зераш според светото писание.

У-шейо-зераши — език на Зераш.

Шемски — езикова група на древните не-нилнамешски обитатели на югозападните Три морета.

Прото-каро-шемски — езикова група на древните обитатели на Източната Каратайска пустиня.

Каро-шемски — език на обитателите на Каратайската пустиня според светото писание.

Киани — език на Киан.

Мамати — език на Амотеу според светото писание.

Амоти — език на Амотеу.

Еумарни — език на Еумарна.

Сатиоти — езикова група на сатиотските народи.

Анкмури — изгубен език на древна Ангка.

Стар зеюми — език на древния Зеюм.

Зеюми — език на Зеюм.

Аткондо-атийоки — езикова група на сатиотските обитатели на планините Аткондрас и околните региони.

Скаарски — езикова група на скилвендските народи.

Стар скилвенди — език на древните скилвенди.

Скилвенди — език на скилвендите.

Зианкик — езикова група на зиухианските народи (Изгубената нация).

Без съмнение нечовешката — или кунуройска — реч е сред най-старите в Еарва. Някои ауджски надписи предхождат първия съществуващ пример за тоти-еанорейски — „Хрониката на Бивника“ — с повече от пет хиляди години. Ауджа-джилкуни, който все още не е дешифриран, е много по-стар дори от него.

Ауджа-джилкуни — изгубената „основна реч“ на нечовеците.

Ауджски — изгубена реч на Ауджските владения.

Ихримсу — реч на Инджор-Нияс.

Гилкуния — реч на нечовеците Куя и на Гностическите школи.

Висока куна — изкривена и опростена версия на гилкуния, използвана от Анагогическите школи в Трите морета.

В „Исуфирияс“ сранките са споменати първо като „анясири“ или „безезичните виещи“. В първите томове на „Куно-Инчоройските войни“ нечовешките хроникьори изглежда не желаят да признаят на сранките силата на речта. Докато първите учени на нечовеците започнат да изучават и записват говора им, той вече се е разпаднал на безброй диалекти.

Агурзой — оригиналният език на сранките, наричан „рязана реч“.

Инчорои — Инчоройският език, който нечовеците наричат синкул’хиса или „стон на множество тръстики“, е абсолютно неподатлив на дешифриране. Според „Исуфирияс“ комуникацията между кунуроите и инчороите била невъзможна, докато вторите не „родили усти“ и не започнали да говорят своя версия на кунуройските езици.