Р. Бакър - Тъмнината, която предхожда

Водите на залива около тях бяха сини и равни. Галеотските кораби със зърно, въоръжените търговски галери на Кирондж и другите, закотвени извън устието на река Фаюс, бяха като играчки. Успокоилото се след скорошните бури небе бе дълбоко и чисто. На брега ниските хълмове, заобикалящи Момемн, бяха кафяви, а самият град изглеждаше стар, като пепелищата на огън. През постоянната мараня на дима можеха да се различат огромните монументи на града — по-тъмни сенки, извисили се над сивкавите петна на жилищата и хаотичните улички. Както винаги, Кулата на Зиек се издигаше потискащо на североизток. А в сърцето на Момемн се издигаха огромните куполи на Зотей над плетеницата на храмовия комплекс Кмирал. Онези с по-остро зрение сред фракцията на Биакси се кълняха, че виждат сред сградите Чепа на императора, както бе станал известен последният монумент на Зерий. Разразиха се спорове. Имаше някои — по-религиозните сред празнуващите — които роптаеха срещу тази неприлична шега. Ала те бяха надвити с още аргументация и още вино. Принудиха се да признаят, че обелискът, в крайна сметка, наистина има сбръчкана „главичка“. Един от по-пияните сред тях дори извади ножа си — първото сериозно нарушение на етикета — когато някой си спомни, че го е видял да целува обелиска предишната седмица.

Но не зад стените на Момемн, а извън тях бе настъпила промяна. Заобикалящите ги полета се бяха превърнали в прах, отъпкана до сиво от безброй крака и набраздена от изпечени от слънцето бразди. Земята се бе пречупила под тежестта на Свещената война. Маслиновите горички бяха мъртви. Помийните ями замърсяваха околността. Мухите бяха потеглили и мъжете от домовете безкрайно обсъждаха това, спомняйки си унижението на императора — не, на империята — от ръката на Прояс и неговия продажен скилвенди. Скилвенди! Нима тези демони сега щяха да ги преследват и на бойното поле на политиката? Великите имена бяха обвинили императора, че блъфира, и въпреки че Икурей Зерий заплаши, че няма да потегли със Свещената война, в крайна сметка бе признал поражението си и беше изпратил Конфас с тях. Опитът да се огъне Свещената война пред интересите на Нансур беше дързък риск, всички бяха съгласни, ала докато гениалният екзалт-генерал маршируваше с останалите, все още имаше шанс за успех. Конфас. Богоподобният Конфас. Истинско дете на Киранеас или дори на Ценей — от старата кръв. Как можеше да се провали да направи Свещената война свой инструмент?

— Представете си само! — викаха те. — Да възстановим Старата империя!

И вдигаха поредна наздравица за древната си нация.

Повечето бяха прекарали неприятните пролетни и летни месеци в провинциалните си имения и не бяха виждали твърде много Мъже на Бивника. Някои бяха забогатели от снабдяването на Свещената война, а доста повече имаха скъпи синове под командването на Конфас. Разполагаха с малко практически причини да празнуват потеглянето на юг. Ала може би разсъжденията им се простираха по-надълбоко. Когато скакалците нападнеха полето, те забогатяваха, отваряйки хамбарите си, ала все пак горяха жертвоприношения, когато гладът приключеше. Боговете не презираха нищо повече от арогантността. Светът представляваше просто боядисано стъкло и под него шаваха сенките на древни и невъобразими сили.

Някъде далеч Свещената война се движеше по пътищата между древни столици — огромна миграция от сурови човеци и блестящи под слънцето оръжия. Дори сега някои твърдяха, че все още чуват роговете им едва-едва над веселите гласове и неподвижното море, така както звънтенето на тромпети остава да звучи в бръмчащите уши. Други се умълчаваха и се заслушваха, и въпреки че не чуваха нищо, потреперваха и мереха думите си. Защото ако вижданото величие караше хората да изпитват благоговение, то обещаното, но невиждано величие ги подтикваше към набожност.

И отсъждане.

Друсас Акамиан — четиридесет и седем годишен магьосник от Завета.

Коитус Атиери — племенник на Саубон.

Банут — чичо на Наюр.

Гешруни — роб-войник и за кратко шпионин на Завета.

Хога Готиелк — граф на Агансанор и водач на тидонския контингент.

Инчеири Готиан — върховен командир на шриалските рицари.

Елейзарас — върховен учител на Алените кули.

Езменет — тридесет и една годишна проститутка от Сумна.

Икурей Зерий III — император на Нансур.