Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

И ето какво бе станало. Тя бе тръгнала по дирите му заради онова, което злите му събратя бяха причинили на майка й, на близките й, на нея самата.

Дризт въздъхна тежко, съкрушен от трагичния развой на събитията и жестоката ирония. Ако Елифайн му бе разкрила истинската си самоличност, той нямаше да вдигне оръжие срещу нея, сърце нямаше да му даде да го стори, дори това да му струваше живота.

— Нямах избор — немощно обясни той на Кати-Бри.

— Тя сама се погуби — отвърна младата жена и Бруенор, който междувременно се беше присъединил към двамата си приятели, закима в знак на съгласие.

— Трябваше да е жива, жива и изцелена от раните, получени преди толкова много години — рече Дризт и Бруенор шумно изсумтя.

— Ти си тоз’, дето трябва да е жив — отсече джуджето.

Дризт го погледна и сви рамене.

— В същото положение ти би дал отварата на мен — тихо добави Бруенор и Дризт кимна.

— Ала това ме натъжава — обясни той.

— Ако не беше така, нямаше да си ми истински приятел — увери го Бруенор.

Кати-Бри се притисна до Дризт и го целуна по бузата.

Той обаче не я погледна, просто си стоеше там и се взираше в пресния гроб, а раменете му бяха увиснали, сякаш на плещите си носеше непосилен товар.

Десетина дни по-късно, когато времето започна да се оправя, петимата приятели, придружавани от Морик и Белани, напуснаха Златния залив.

Знаеха, че трябва да оставят планината зад гърба си възможно най-бързо и точно тук Белани им се притече на помощ. Благодарение на нея преодоляха без никакви затруднения прохода, отвъд който започваха южният път за Лускан и северният за Долината на мразовития вятър.

Там се разделиха — Морик, Белани и Уолфгар поеха на юг, а останалите се насочиха обратно към Десетте града.

Преди да се сбогуват обаче, Уолфгар обеща на приятелите си, че много скоро ще се завърне у дома.

У дома. В Долината на мразовития вятър.

Пролетта бе разгарът си, когато Уолфгар, Дели и Колсон достигнаха в Лускан по пътя си на север към Долината на мразовития вятър.

Отбиха се в „Кривата сабя“, за да видят Арумн и Йоси, както и Морик и Белани, настанили се в някогашното жилище на Морик (което бе станало много по-уютно, откакто магьосницата живееше в него).

Уолфгар обаче, не искаше да се задържа дълго в пристанищния град и само след два дни подкара каруцата, с която пътуваха, през северната порта на Лускан. Защото варваринът, открил най-сетне себе си, нямаше търпение да се завърне у дома и отново да бъде с истинските си приятели.

Дели изгаряше от желание да види този нов дом и да отгледа Колсон в чистия, свеж въздух на прословутата Долина на мразовития вятър.

Когато се стъмни, двамата забелязаха буен лагерен огън в далечината, малко встрани от пътя. Това бяха цивилизовани земи, в които живееха миролюбиви фермери, и те спокойно се отправиха към огъня.

Подушиха непознатите, които се бяха разположили край него, още преди да успеят да различат отделните фигури.

— Гоблини! — уплашено прошепна Дели, ала Уолфгар не мислеше така.

— Джуджета — поправи я той.

Тъй като джуджетата очевидно не си бяха дали труда да поставят стражи около лагера си, Уолфгар и Дели се озоваха сред тях, преди те изобщо да разберат, че някой се приближава. След няколко секунди на двоумение и след като във въздуха се издигнаха немалко страховити оръжия с много остриета, куки и други опасни на вид приспособления, пред Уолфгар и Дели се изтъпани най-отблъскващото, миризливо и шумно джудже, което двамата някога бяха виждали. Макар да бе очевидно, че с другарите си са се разположили на лагер поне преди няколко часа, джуджето все още беше с доспехи и то какви! Целите бяха покрити с остри като бръснач ръбове, а сякаш това не стигаше, ами от всевъзможни места стърчаха ситни шипове.

— Уолфи! — изрева Тибълдорф Пуент, необузданият предводител на прословутия Отряд на изкормвачите от Митрал Хол. — Подочул бях, че не си мъртъв!

И като се ухили до ушите, той здравата сръга Уолфгар в ребрата.

— По-корав си от камък, нали?

— Какво правите тук? — учуди се варваринът.

Не можеше да се каже, че се радва особено да срещне отново точно този стар приятел. Преди години беше живял в Митрал Хол заедно с Тибълдорф и с очите си бе видял неописуемата подготовка, през която преминаваха всички членове на неговия Отряд на изкормвачите, група необуздани, свирепи грубияни. Една от особено любимите бойни тактики на Тибълдорф бе да скочи върху противника си и да започне да се тресе необуздано, докато ужасните му доспехи не направеха нещастника на парчета.