Р. Салваторе - Наемниците - цялата трилогия

— Пролука! — извика елфът и запрати един, два, три кинжала срещу Ентрери.

Палачът побърза да върне меча си в обратната посока, за да ги посрещне, но и сам разбираше, че противникът му е прав, затова се претърколи, свит на кълбо, за да не даде възможност на кинжалите да улучат някоя жизненоважна част от тялото му.

— Много добре! — чу похвалата на Джарлаксъл, докато се изправяше невредим — само един от кинжалите беше уцелил и то не тялото, а плаща му.

Въпреки това, докато ставаше на крака, палачът Пусети допира на острието върху глезена си. Страхувайки се то да не го спъне, той хвърли изумрудената кама във въздуха, светкавично смъкна наметката от раменете си и понечи да я запрати встрани.

В този миг го осени неочаквана идея и вместо да се отърве от плаща, той улови камата между зъбите си и описа полукръг около противника си, като в същото време бавно размахваше своя елфически, пиуафуи плащ около себе си, използвайки го вместо щит.

Джарлаксъл се усмихна широко.

— Импровизация — рече той с искрено одобрение. Белег на истински боец.

Още докато говореше, той вдигна ръка и нови четири кинжала полетяха към убиеца.

Ентрери се приведе, завъртя се и подхвърли плаща си така, че когато отново се обърна с лице към противника си, отново да го улови. Един от кинжалите издрънча на пода, друг мина над главата му, а последните два се забиха в наметката. Ентрери продължи да я размахва, но платът, натежал от трите ножа, вече не се развяваше толкова леко.

— Щитът ти май не е чак толкова добър — подхвърли Джарлаксъл.

— Повече те бива в приказките, отколкото в боя — отвърна убиецът. — Лоша комбинация.

— Говоря, защото този двубой е истинско удоволствие, бързи ми приятелю.

Ръката на елфа отново се стрелна нагоре, ала Ентрери беше по-бърз — държейки плаща далеч от себе си, за да не се препъне, той се хвърли напред, претърколи се през глава и само за миг стопи разстоянието, което го отделяше от противника му.

Един кинжал литна във въздуха и отскочи от гърба на палача, Джарлаксъл обаче спря следващия в мига, в който той се показа от магическите предпазители, улови го и с една-единствена дума го превърна в дълъг меч.

Когато Ентрери се озова до него и замахна към корема му, елфът вече бе готов и с лекота отби оръжието му.

Вместо да се изправи, палачът остана приведен и замахна с плаща си, с намерението да го усуче около краката на Джарлаксъл. Елфът подскочи пъргаво и почти успя да се измъкне, но един от кинжалите закачи ботуша му и го препъна. Джарлаксъл притежаваше завидната бързина на своите събратя, ала същото важеше и за Ентрери, който веднага се нахвърли отгоре му.

Джарлаксъл побърза да посрещне оръжието му със своето и за негова огромна изненада, то изхвръкна настрани. Всичко се изясни миг по-късно, когато Ентрери го улови с вече свободната си ръка и задържа меча му, а после вдигна другата си ръка, в която проблясваше смъртоносната изумрудена кама.

Ето че убиецът най-сетне бе получил възможността, която търсеше от началото на битката — пробил бе защитата на противника си и Джарлаксъл не можеше да стори нищо, за да го спре или да се предпази. В този миг Ентрери усети, че го залива вълна от най-черно отчаяние, завладя го безпределно, всепоглъщащо отчаяние.

Стори му се, че нещо нахлува в съзнанието му и впива хищни нокти в мислите му, така че те се пръснаха във всички посоки, а рефлексите му сякаш престанаха да действат. В неизбежното забавяне, което последва, Джарлаксъл замахна с другата си ръка и кинжалът, който държеше в нея, отскочи от корема на палача.

Ентрери, все още в плен на ненадейно връхлетялата го немощ, отстъпи назад, залитайки, и без да усеща какво върши, затова бе силно изненадан, когато няколко секунди по-късно, след като започна да идва на себе си, установи, че е седнал на пода в другия край на малката стаичка, а Джарлаксъл се е привел над него с широка усмивка.

Убиецът притвори очи и най-сетне успя да прогони от съзнанието си и последните останки от необикновеното объркване. Предположи, че случилото се е дело на Рай’ги, елфическият магьосник, който бе обгърнал и него, и Джарлаксъл с „каменна кожа“, за да могат те да се хвърлят в двубоя, без да се притесняват, че ще се наранят един друг. Огледа се наоколо, но не го видя и отново се обърна към Джарлаксъл — наемникът сигурно бе използвал някой от безбройните си номера. Нищо чудно да бе прибегнал и до най-новата си придобивка, могъщия Креншинибон, за да наруши концентрацията му.