— А действителността може да те убие, независимо дали вярваш в нея, или не — отвърна той и излезе от стаята, клатейки глава.
При цялото си раздразнение, Ентрери бе искрено заинтригуван. Така бе винаги, когато си имаше вземане-даване с наемника и, колкото и да бе странно, това бе едно от нещата у Джарлаксъл, които най-много му се нравеха.
— Ето там — със знаци съобщи Кимуриел Облодра на двамата си другари, Рай’ги и Берг’иньон Баенре, най-новото попълнение към войните им на Повърхността.
Любимият син на най-могъщия дом в Мензоберанзан, Берг’иньон бе израснал с неограничени възможности пред себе си (поне дотолкова, доколкото това бе възможно за един мъж в доминирания от жени свят на мрачните елфи). После обаче походът, който майка му, матрона Баенре, бе предприела срещу едно джуджешко кралство, завърши по катастрофален начин — тя самата загина, а в Мензоберанзан настана невиждан хаос.
Именно тогава, в онова време на смут и безредици, Берг’иньон бе решил да се присъедини към неуловимите Бреган Д’аерте и техния лидер, Джарлаксъл. Със своите забележителни воински умения и връзките си във все още могъщия дом Баенре, Берг’иньон бе получил топъл прием и бързо се бе издигнал, така че сега не бе в Калимпорт като подчинен на Рай’ги и Кимуриел, а като техен равен, когото те бяха довели на нещо като тренировъчна мисия.
Той — проследи погледа на Кимуриел и видя добре сложена жена, облечена като обикновена уличница.
— Прочете ли мислите й? — попита Рай’ги, все така на езика на жестовете, допълващ прекрасно изразителните мимики на красивите му, остри черти.
— Събира информация за Рейкърс — безмълвно го увери Кимуриел. — Тя е свръзката в групата — всички минават покрай нея и й съобщават какво са научили.
Берг’иньон неспокойно се размърда, силно обезпокоен от разкритията на необикновения и могъщ Кимуриел. Искрено се надяваше, че Кимуриел няма да избере точно този миг, за да надзърне в неговите мисли, тъй като тъкмо се бе зачудил как Джарлаксъл бе в състояние да се чувства сигурен с някого като Кимуриел наблизо.
Та Кимуриел можеше да проникне в съзнанието на когото си поиска със същата лекота, с която Берг’иньон можеше да влезе през отворена врата! После обаче младият Баенре се засмя (макар да побърза да маскира смеха си като прокашляне) — находчивият Джарлаксъл несъмнено бе залостил точно тази „врата“ повече от добре. Да, той също трябваше да открие начин (стига такъв да съществуваше) да държи Кимуриел настрана от своите мисли.
— Знаем ли къде са останалите? — попита той на езика на знаците.
— Представлението не би било толкова интересно, ако не знаехме! — отвърна Рай’ги с широка усмивка, при което и тримата елфи придобиха лукаво, хищно изражение.
Кимуриел затвори очи и си пое дълбоко дъх. Начаса Рай’ги бръкна в една от кесиите, висящи на пояса му, и извади къс акациева смола, в която имаше една-единствена мигла. После се обърна към Берг’иньон и размаха пръсти. Младият Баенре неволно отстъпи назад, както би постъпил всеки с ума си, когато някой мрачен елф започнеше да прави магия на сантиметри от лицето му.
Само след няколко мига Берг’иньон беше невидим, а Рай’ги се бе заел със следващото заклинание, което имаше за цел да впримчи жертвата в мисловна мрежа и да не й позволи да избяга.
Жената потръпна и за миг сякаш се вцепени, после тръсна глава и неспокойно се огледа наоколо.
Рай’ги изръмжа и отново се залови за работа. Все така невидим, Берг’иньон го изгледа с почти подигравателна усмивка (да бъдеш невидим несъмнено си имаше своите предимства). Рай’ги, който презираше хората от дъното на душата си и непрекъснато ги наричаше с всички обидни думи, които знаеше, очевидно бе изненадан, че една обикновена жена бе устояла на магията му, което изискваше немалко умствено усилие. От друга страна, както Берг’иньон не пропусна да забележи, самонадеяният магьосник очевидно си бе приготвил още заклинания, въпреки че първото би трябвало да му е напълно достатъчно.
Този път жената направи една крачка, но когато понечи да продължи, не можа и застина на мястото си.
— Върви! — безмълвно нареди Кимуриел, като в същото време отвори междупространствен портал, отвеждащ до вцепенената жена и ето че тя бе там, само на няколко метра от тях, макар да не бе помръднала.
Берг’иньон изскочи на улицата, сграбчи я и щом я издърпа в магическия тунел, Кимуриел затвори портала.
Всичко стана толкова бързо, че отстрани изглеждаше сякаш жената просто се бе изпарила.
Читать дальше