Патрик Нес - Часът на чудовището

— Имам толкова имена, колкото години са изтекли от началото на времената! — изрева чудовището. — Аз съм Херне Ловецът! Аз съм Кернунос! Аз съм вечният Зелен човек!

Една огромна ръка се стрелна надолу, сграбчи Конър и го вдигна високо във въздуха, вятърът продължаваше да свисти, листенцата върху кожата на чудовището трептяха гневно, гънеха се като вълни.

— Кой съм аз ли? — повтори гневно чудовището с гръмкия си глас. — Аз съм гръбнакът, от който са израсли планините! Аз съм сълзите, с които реките плачат! Аз съм дробовете, които издишат вятъра! Аз съм вълкът, който убива елена, аз съм ястребът, който сграбчва мишката, аз съм паякът, който умъртвява мухата! Аз съм разкъсания елен, аз съм убитата мишка, аз съм изядената муха! Аз съм Световната змия, захапала опашката си! Аз съм всичко неопитомено и неопитомимо! — чудовището вдигна Конър пред очите си. — Аз съм дивата земя, Конър О’Мали, и дойдох за теб.

— Приличаш на дърво — рече Конър.

Чудовището го стисна така, че момчето извика от болка.

— Аз не ставам често, за да крача по света, дете — каза чудовището. — Правя го, само когато въпросът е на живот и смърт. И очаквам да ме слушат внимателно.

То охлаби хватката си и Конър успя да си поеме дъх.

— Е, какво искаш от мен ? — попита той чудовището.

Чудовището се ухили със зла усмивка. Вятърът внезапно стихна и над света легна пълна тишина.

— Най-после — изрече чудовището. — Да си дойдем на думата. Причината, заради която станах, за да закрача по света.

Конър се стегна. Внезапно го обзе ужас от това, което предстоеше да чуе.

— Ето какво ще се случи, Конър О’Мали — продължи чудовището. — Следващите нощи отново ще идвам при теб.

Конър усети как стомахът му се сви на топка, сякаш всеки момент щеше да се пръсне на парчета.

— Ще ти разкажа три истории. Три истории за предишни пъти, когато съм крачил по света.

Конър примигна. После примигна още веднъж.

— Ще ми разказваш истории ?

— Точно така — отвърна чудовището.

— Ами… — Конър се огледа колебливо наоколо. — Какво му е страшното на разказването?

— Историите са най-дивите създания — изръмжа чудовището. — Историите ловуват, преследват и разкъсват.

— Все едно слушам учителката си — рече Конър. — Но на нея бездруго никой не ѝ хваща вяра.

— А когато ти разкажа и трите истории — изрече чудовището, сякаш Конър не беше казал и дума, — ти ще ми разкажеш още една, четвърта история.

Конър се заизвива в ръката му.

— Не ме бива в разказването.

— Ти ще ми разкажеш една четвърта история — повтори чудовището — и тази история ще бъде истината.

— Истината?

— Не коя да е истина. Твоята истина.

— До- бре — отвърна Конър, — но ти каза, че аз ще се уплаша преди края на всичко, а на мен нищо дотука не ми се видя кой знае колко страшно.

— Сам знаеш, че това не е вярно — отговори чудовището. — Знаеш, че твоята истина, истината, която криеш, Конър О’Мали, е онова, от което се боиш най-силно.

Конър застина.

Това не можеше…

Нямаше начин това да означава, че…

Нямаше начин чудовището да знае това .

Не. Не. Никога нямаше да изрече на глас онова, което се случваше в истинския кошмар. Никога, дори след милион години. За нищо на света.

— Ще го изречеш — каза чудовището, — защото точно затова ме повика.

Конър съвсем се обърка.

— Да съм те повикал ли? Аз не съм те викал…

— Ще ми разкажеш четвъртата история. Ще изречеш истината.

— И какво ще стане, ако не я изрека? — озъби се Конър.

Чудовището отново се усмихна със злата си усмивка.

— Тогава ще те изям жив.

И устата му се отвори невъзможно широко, толкова широко, че можеше да погълне целия свят, толкова широко, че в нея Конър щеше да изчезне завинаги…

Конър се изправи в леглото с вик.

В леглото. Беше си в леглото.

Разбира се, че всичко е било сън. Разбира се , че е било само сън. Отново.

Конър въздъхна ядосано и разтърка очи с основата на дланите си. Как изобщо да си почива, когато всичките му сънища са толкова изморителни?

„Ще ида да пийна вода“, помисли момчето и отметна завивките. „Ще се разтъпча малко и ще започна нощта отначало, ще забравя за всичките тъпи сънища, които бездруго са съвсем безсмис…“

Под краката му нещо се размаза с тих шляпащ звук.

Конър светна лампата. Подът на стаята беше покрит с отровни червени плодчета от тисово дърво.