Стивън Ериксън - Гаснещ зрак

Майка Тъма пренебрегна въпроса, погледът ѝ се измести и се впи в Ренар.

— Не ви познавам — каза ѝ. — Видях само, че се появихте на стъпка зад Вата Урусандер. Но дори само тази подробност е достатъчна. Ще се закълнете ли, че никога няма да говорите за това, което се случи тук?

— С нетърпение очаквам официалната версия, Майко Тъма — отвърна Ренар. — И нищо друго няма да говоря. Ами, вече виждам ярката позлата на спомените ми за тази великолепна церемония.

Устните на Майка Тъма леко се извиха в нещо, което можеше да е потисната усмивка.

— Така ли се заклевате?

— Да — отвърна Ренар и кимна.

Вата Урусандер каза:

— Майко Тъма, Ренар е моя осиновена дъщеря.

— По титла? А вашият син?

— Моят син ще наследи толкова от онова, което притежавам, колкото би пожелал. Ренар е отказала всякакви символи на признаване, освен безвредната ми старческа склонност да я назова своя дъщеря.

— Угажда ви.

— Точно така — отвърна Урусандер.

Погледът на Майка Тъма се измести към Хун Раал.

— Вие се назовавате Смъртен меч на Светлината и виждам затъкнат в колана ви скиптър, сътворен от Първичната светлина. Кога възнамерявате да поставите този скиптър в ръцете на законния му притежател?

Усмивката на Хун Раал леко се напрегна, а след това, с небрежно свиване на рамене, той издърпа скиптъра от колана си и се приближи към Урусандер.

— Милорд. Баща Светлина. Този скиптър бе изкован във ваше име, за този ден и за всички бъдещи дни на вашето управление.

Вата Урусандер взе скиптъра и погледът му мигновено се върна на Майка Тъма.

Леката усмивка се върна на устните на Хун Раал. Той се поклони и се отдръпна.

— Съпруже — каза Майка Тъма. — Ще дойдете ли сега при мен, за да заемете своя трон?

Урусандер се поколеба, после каза:

— Съпруго, не съм привикнал с порядките на управлението, още по-малко на вярата.

— Управлението е само аромат, мирис във въздуха, Урусандер. Не по-различно от навиците ви на командир във вашия легион. Открила съм, че най-добре се поддържа с избирателно мълчание.

— Аз също съм го открил — отвърна Урусандер. — Въпреки че понякога подчинените ми започват да си въобразяват твърде много. До този момент съм проявявал неохота в налагането на… дисциплина. Такива актове трябва да бъдат недвусмислени и съвършено навременни.

— Значи разбирате естеството на управлението не по-зле от мен. Срамно е, както казвате, когато управляваните губят от поглед примера, който искаме да наложим. Колкото до вярата, е, не търсете напътствие от мен, Урусандер, защото определено съм се провалила в това изпитание. Очаквам обаче, че дните и нощите занапред ще се окажат доста натоварени за нашите жрици, докато направят, с ревностно усърдие, най-пълното описание на техните отговорности и на всички съблюдавани обреди, които сметнат за свещени в наше име.

— Споделям вашата увереност — отвърна Урусандер. — И в крайна сметка съм убеден, че ще ни се каже за почитанието, което се очаква и, предполага се, се изисква от нашите вярващи.

— Вероятно — съгласи се Майка Тъма. — Можем само с нетърпение да очакваме такива начертания и времето, когато няма да ни се налага да се притесняваме от грешни стъпки, причинени от невежеството ни.

Урусандер отново тръгна към подиума. Качи се на него, спря пред трона си и щом видя жлеба за скиптъра, го постави на мястото му.

После се обърна към Майка Тъма.

Когато тя протегна дясната си ръка, той вдигна своята и я постави под нейната. Ръцете им се стиснаха за миг, преди отново да се разделят.

С лица към залата, Майка Тъма и Баща Светлина постояха за миг, като в поза за бъдещето, преди и двамата да седнат на троновете си.

— Това е — промърмори Хун Раал до Ренар. — Свърши се.

Тя се обърна към него.

— Спомнете си неговото заявление.

— Неговото какво?

— Той обявява Оссерк за свой наследник, Хун Раал. Бяхме свидетели и така е, както казвате — свърши се.

Нещо тъмно пробяга по лицето му и изчезна, усмивката му се върна.

— Ааа, момчето. Да, наистина. Е, той беше кутрето в сянката ми и ако изобщо се върне… — Хун Раал сви рамене.

Двете Върховни жрици говореха с божествата си, тихо, поне засега.

Ренар се обърна да последва Хун Раал, но се озова лице в лице с историка.

— Бих искал да знам повече за вас — каза ѝ той. — За официалната версия.

— Измислете каквото ви трябва — отвърна Ренар.

— Бих предпочел да не ви представя неправилно.

— Бихте предпочели да съм спасителният пояс, в който да се вкопчите в прииждащия порой от лъжи?