Стивън Ериксън - Гаснещ зрак

Върховна жрица Емрал Ланеар — която Ренар никога не беше виждала — бе облечена в черен халат без никаква украса. Лъскавото ѝ черно като оникс лице изглеждаше смутено, дълбоки бръчки бяха стегнали устата ѝ. Беше по-стара от Синтара, чертите ѝ — твърде невзрачни при липсата на багра и цвят. Жена с вътрешна усмивка, привличаща мрак, заключи Ренар.

Този момент принадлежеше на повърхността, разбра тя. Нищо тук не говореше за дълбочина или стабилност. Церемонията щеше да е като всички церемонии: нещо преходно и ефимерно. Внезапно съсредоточаване, изпълнено с преднамереност, което щеше да кънти кухо завинаги.

Реши, че е напълно уместно.

Щом Урусандер спря на няколко крачки пред нея, Ренар се отдръпна надясно към редицата мангали, увиснали от железни триножници. Топлината бе добре дошла, но скоро щеше да стане потискаща. Тя неволно се приближи до застаналия там Хун Раал.

Смътната му усмивка бе също толкова добре дошла като топлината от горящите въглени: нещо фамилиарно, лукаво напомняне за фалшивостта на събитието. Насмешка съпътстваше събитието и в това отношение Хун Раал беше съвсем на място в тази сцена. Беше се съвзел от магическата битка, стига човек да решеше да не обръща внимание на раздраните му длани и зейналите дълбоки бразди по пръстите му. Това, както и непрестанното треперене, което дестраянтът се мъчеше да надвие с глътки от шишенцето си. При все това стоеше като напълно удовлетворен човек.

Ренар се замисли над сцената, уловена в самия преход към утрото, когато нощ и ден навлизаха в своята вечна изтощена битка на фона на кървящо небе, и се зачуди как ли ще бъде видяна в бъдещето. „Оголените зъби на необходимостта, преобразени в усмивки на радост в идещите векове. Онова огромно пространство от преднамерена небрежност, което наричаме история.“ Огледа залата и видя само още един свидетел, който навярно си задаваше същите въпроси. „Райз Херат. Историкът. Някога посещавах лекциите му. Нощ на самоомраза, спомням си, изричана с безжизнения тон на анатом, преподаващ на хирурзи. Само че тялото на дисекционната маса бе неговото собствено. Не можеше дори да се наслади на болката, която сам си нанасяше.

Когато любовта на историка към историята умре… уви, няма къде да се отиде, никакво място, където да можеш да избягаш и да се скриеш.

Освен ако човек не избере безчувствен живот.“

Погледна Хун Раал и видя, че той и историкът стоят общо взето лице в лице, а щом забеляза това, Вата Урусандер пристъпи напред, мина между двамата мъже и се приближи към подиума и жената, която щеше да стане негова съпруга.

Спря, когато Майка Тъма внезапно проговори:

— Един момент, ако благоволите, лорд Урусандер.

Той кривна глава и сви рамене.

— Толкова време, колкото ви е нужно — отвърна.

Тя сякаш обмисли думите му за миг-два, преди да продължи:

— Това ще бъде подходящо записано, както подобава за такова събитие. Две ранени половини… съединени. Върховните жрици ще говорят, всяка от името на своя… аспект. А каквото е съединено ще бъде, очаква се, изцерено . — Замълча, огледа всички и продължи като че ли с нетърпение: — Подробностите могат да изчакат описанието. Това, на което сме свидетели тук, е сделка, подпечатана с кръв. Мнозина загинаха, за да видят ръцете ни сбрани, Вата Урусандер, и не съм в настроение да празнувам.

Ренар видя мигновения гняв, пробягал по лицето на Синтара. А после Урусандер заговори:

— Майко Тъма. Заради моите войници веднъж отправих молба към знатните — и към вас — в името на справедливостта. — Махна пренебрежително с ръка. — Това не беше предизвикателство към вярата ми във вас.

— Да — каза тя, — онова предизвикателство дойде от другаде. Кажете ми, прочее, ще откажете ли сега титлата Баща Светлина?

— Изглежда, че не мога.

— Да — съгласи се тя. — Изглежда, че не можете.

— Но не за това помолих.

— Нито това е моят отговор на молбата ви за справедливост.

— Значи се разбрахме, Майко Тъма?

— Да, Вата, по най-добрия възможен начин.

Тогава той кимна и Ренар видя как напрежението напусна тялото му.

— Райз Херат — каза Майка Тъма.

Историкът пристъпи напред.

— Майко Тъма?

— Нашите жрици тук ще се съберат с вас. Заемете съседно помещение. Заедно, тримата би трябвало да можете да съчините подходящ преразказ за това предопределено и съдбовно бракосъчетание. Съчинете някакво брачно празненство, ако трябва.

— Значи, Майко, няма да има никаква церемония тук?