Пиер Певел - Рицарят

— Тази обида, този позор няма да остане ненаказан! Никой не може да се подиграва така с Иргаард, без да си плати за това! Скоро Короната на Върховното кралство ще трябва да уреди сметките си!

И готов да си тръгне, той направи знак на носачите да вдигнат сандъците.

Но Лорн се противопостави.

— Това злато вече не ви принадлежи.

Тогава принцът-дракон се оказа хванат натясно.

— М… моля?

— Това злато вече не ви принадлежи — повтори Лорн.

— Току-що анулирахте договора. Нали не претендирате, че…

— Да. Претендирам. Защото това злато плати „един стар дълг на честта“, дължим доста отдавна от Иргаард, нали така? И това няма нищо общо с отстъпването на Ангборн, както разбрах. Бяхте съвършено ясен по този въпрос. Ще се откажете ли от дадената дума?

— Тогава ще се лее кръв. Несъмнено вашата ще се смеси с моята, но вие няма да напуснете жив тази крепост.

Очите на принца-дракон се свиха и се превърнаха в две отвесни цепнатини, в които гореше яростен пламък. С него имаше осем копиеносци, някои от които яхнали бойни гущери. Можеше да предизвика истинско клане, но дали самият той щеше да оцелее? Този рицар изглеждаше готов да стигне до края. Неговите мъже в черни ризници бързо щяха да се присъединят към него и да се бият. Съществуваше и опасността от арбалетчика.

Но да си тръгне сега — обран, измамен и с празни ръце…

Не.

Това беше повече, отколкото гордостта на Лаедрас можеше да понесе.

Лорн го разбра и се напрегна.

Предчувствайки опасността, ониксовите гвардейци сложиха ръце на мечовете, готови да скочат. В галерията Йерас здраво опря дръжката на арбалета на рамото си: имаше право само на един изстрел. Свещениците отстъпиха. Черните дракове свалиха копията си.

Лорн присви очи. Не беше предвидил, че принцът-дракон ще посмее да прибегне до оръжие точно тук, но все пак…

— Гвардейци! Готови!

Противно на всяко очакване, тази заповед дойде от Естеверис.

От началото на церемонията Лазурната гвардия се беше държала като почетна гвардия. Но Лаедрас изведнъж видя опасността, която представляваха часовите на вратите, както и тези, които в ризници и с копия бяха строени покрай стените и пред колоните. Нямаше преимущество, да не говорим за арбалетчика, който не го изпускаше от мерника си.

Лорн разбра, че Естеверис беше решил да избегне най-лошото или поне да спаси това, което все още можеше да бъде спасено — съкровището. Но дали появата на Лазурната гвардия щеше да накара принца-дракон да се откаже да нападне?

Изминаха няколко дълги, много дълги секунди във всеобщо напрежение.

После Лаедрас се обърна и си тръгна, последван от своите свещеници, които трябваше да се забързат, и от копиеносците си, които се дръпнаха до вратата, сякаш за да защитят отстъпление.

— Цветовете на Иргаард скоро ще се веят над тази крепост — обеща той високо. — И който все още се намира тук, ще намери смъртта си. Имате време до падането на нощта, за да напуснете това място!

И като се обърна от прага на голямата двойна врата, извика:

— След това ще започне война!

Веднага щом вратите на залата се затвориха, настъпи всеобщо облекчение поне до момента, в който последните думи на принца-дракон бяха напълно осъзнати. Тогава присъстващите бяха обзети от чувството, че много спешно трябва да се махнат от това място и се наложи Лазурната гвардия да се мобилизира, за да успокои и задържи най-разтревожените, най-големите егоисти, онези, които най-много бързаха да си тръгнат.

Тогава кралицата, сякаш напълно чужда на зараждащата се паника, стана и слезе от подиума.

— Майко, вие… — опита се да я спре Алан.

Но напразно.

Тя не го чуваше. Не чуваше нищо.

Тръгна бавно към Лорн. Пребледняла, с яростен поглед, тя се вгледа в него за един дълъг миг.

Преди да го зашлеви с всички сили.

Главата на Лорн отскочи настрани, после очите му срещнаха погледа на кралицата. Сцепената му устна кървеше. Но той запази спокойствие и каза, сякаш нищо не се беше случило:

— Трябва да тръгвате, господарке. Заради вашата сигурност. Тази вечер започва война и първата битка ще бъде тук.

В сърцето на планината, където гробницата на Ерклант I се облягаше на Закрилящите планини, Лорн беше забравил стария крал в мига, когато Драконът на разрушението се беше обърнал към него и единствено към него. Всичките му мисли, цялото му същество беше обсебено, без дори да може да откъсне очи от Серкарн.