Робърт Джордан: Нож от блянове

— Молбата беше отправена към мен, Асунава — отсече Валда. В ядосания му поглед спокойно можеше да се таи открита омраза. А може би бе само неприязън от намесата на Рамад. Валда отметна наметалото си да оголи меча с кръглия предпазител, ръката му се отпусна върху дългата дръжка и той изправи рамене. И както винаги готов за помпозен жест, повиши глас така, че може би и хората вътре да го чуят, и по-скоро задекламира, отколкото заговори:

— Вярвам, че много от старите ни порядки трябва да се възродят и че законът е в сила! Винаги ще е в сила, тъй както е написан в прежни времена. Светлината въздава правосъдие, защото Светлината е правосъдие. Уведомете подчинения си, че може да предяви обвинението, Тром, и да се срещне меч срещу меч с обвинения. Ако последният се опита да откаже, заявявам, че е признал вината си, и заповядвам да бъде обесен на място, а вещите и рангът му да бъдат отнети в полза на обвинителя, както повелява законът. Казах! — И отново изгледа навъсено Върховния инквизитор. Тук май наистина имаше омраза.

Тром отново се поклони официално.

— Вие току-що го уведомихте лично, милорд капитан-командире. Дамодред?

Галад вътрешно изстина. Полазиха го тръпки — но не от страх, а от пустота. Когато Дейн, в пиянството си, бе изтърсил объркания слух, стигнал до ушите му, когато Биар с неохота потвърди, че не е само слух, го беше обзел гняв, изгарящ до костите огън, от който за малко щеше да обезумее. Сигурен беше, че главата му ще се пръсне, освен ако сърцето му не я изпревари. Сега беше като лед, изцеден от всякакво чувство. Той също се поклони формално. Много от онова, което трябваше да каже, бе постановено в закона, но останалото го подбра грижливо, за да си спести колкото може повече срам към скъп на сърцето му спомен.

— Еамон Валда, Чедо на Светлината, призовавам те пред Съда на Светлината заради насилие спрямо особата Мургейз Траканд, кралица на Андор, и за убийството й.

Никой не можеше да потвърди със сигурност, че жената, която тачеше като своя майка, е мъртва, но трябваше да е така. Десетина души бяха убедени, че е изчезнала от Крепостта на Светлината, преди тя да падне пред сеанчанците, а още толкова свидетелстваха, че не й е било позволено да напусне по своя воля.

Външно Валда не показа изненада от обвинението. Усмивката му по-скоро трябваше да изрази съжаление към глупостта на Галад с неговата претенция, но се долавяше и презрение. Той отвори уста, но Асунава отново го прекъсна.

— Това е нелепост — рече той по-скоро с тъжен, отколкото сърдит тон. — Задръжте този глупак и ще разкрием що за мраколюбски заговор е това, заговор, очернящ Чедата, един от които е и той.

Махна с ръка и двама от грамадните Разпитвачи пристъпиха към Галад, единият — с жестока усмивка, другият — с безизразно лице, хамалин, тръгнал да си свърши черната работа.

Но направиха само една стъпка. Из двора се разнесе тих съсък, щом Чедата разхлабиха мечовете в ножниците си. Поне десетина ги извадиха докрай и голите остриета лъснаха до хълбоците им. Амади-цийските коняри се присвиха, мъчеха се да станат невидими. Сигурно щяха да побягнат, ако смееха. Асунава се огледа, тежките му вежди се закатериха към челото в неверие, стиснатите му юмруци се вкопчиха в плаща. Странно, дори Валда като че ли се стъписа за миг.

Не можеше да е очаквал, че Чедата ще позволят този арест след собственото му заявление. А и да беше, бързо се овладя.

— Виждаш ли, Асунава? — едва ли не весело възкликна той. — Чедата следват моите заповеди и закона, а не прищевките на един Разпитвач. — Протегна ръката си с шлема настрана да го вземе някой.

— Отхвърлям наглото ти обвинение, млади Галад, и хвърлям мръсната ти лъжа в зъбите ти! Защото е лъжа или в най-добрия случай безумно приемане на някакъв злостен слух, пуснат от Мраколюбци или други, желаещи злото на Чедата. Все едно, ти опетни честта ми по най-мръсния начин, тъй че приемам предизвикателството ти пред Съда под Светлината, където ще те убия!

Едва се побра в рамките на ритуала, но беше отхвърлил обвинението и бе приел предизвикателството. А това стигаше.

Най-сетне Валда се усети, че още държи шлема си в протегнатата си ръка, и загледа намръщено един от Чедата, мършав салдеец, казваше се Кашгар, докато той не пристъпи напред. Кашгар — беше само подлейтенант, почти хлапак въпреки големия си клюнест нос и щръкналите като рога мустаци — взе шлема с явна неохота, а Валда продължи кисело, докато откопчаваше оръжейния си колан, за да му връчи и него.