Пиер Певел: Наследникът

— Да влезе — каза Господарката на Арканте.

Херцогът се появи, но остана на прага на терасата, сякаш се страхуваше от слънцето.

— Госпожо.

— Приближете се — каза Исандра.

Той се подчини.

— Добър ден, херцоже.

— Добър ден.

Тя не му подаде ръката си да я целуне.

— Повикали сте ме, госпожо?

— Разбрах, че заминавате.

— Така е.

— Много навременно заминаване.

Умел политик, Дънкан дьо Фелн се направи, че не забелязва иронията.

Върховното кралство все още не беше във война с Арканте. Макар че подготовката беше доста напреднала, макар че войските лагеруваха в покрайнините и обикаляха околностите, обсадата не беше започнала и имаше надежда, че може би изобщо нямаше да започне. Всеки можеше да влиза в града и да го напуска — при условие че знае паролата. Дори беше възможно да се избягнат проверките на постовете на Върховното кралство, ако се тръгнеше през нощта по обиколните пътища. Но колко ли време щеше да продължи това?

— Дела ме призовават в моите земи, госпожо. Земи, които впрочем ми беше забранено да напускам.

Като отявлен враг на кралица Селиан, херцог Дьо Фелн беше подложен на сериозен обрат в отношението към него, когато през есента тържествуващата кралица му беше забранила да напуска дома си. Той бе проявил достатъчно мъдрост да приеме съдбата си, без да прави скандали и да вдига врява, и докато повечето от неговите съюзници му обърнаха гръб, той спокойно беше останал в дома си в продължение на няколко месеца.

Това обаче не продължи дълго.

Защото когато Господарката на Арканте отказа да положи клетва за вярност пред кралицата, Дънкан дьо Фелн разбра, че Драконът на съдбата му предоставяше коз, който той трябваше да изиграе. Това се случи на Свети Аргюс, по време на празника на Зимата. По традиция едрите васали на Върховния крал му се заклеваха във вярност, преданост и покорство на тази дата. Откакто умиращият Ерклант II се беше оттеглил в Цитаделата, тази церемония не беше провеждана. Но амбициозната и горделива Селиан, придобила сили след политическата и военна победа над Иргаард, беше пожелала да се възползва от нов прилив на популярност, за да наложи окончателно властта си. Така че полагането на клетва на Свети Аргюс щеше да се проведе отново сега, през зимата на 1547 година. И то трябваше да стане пред нея.

Неколцина дадоха да се разбере, че ще положат клетва само пред Върховния крал.

Сред тях беше и херцог Дьо Фелн — по сметка.

Граф Д’Аргор — от лоялност.

И Господарката на Арканте.

— Ако шпионите на Естеверис разберат, че съм тук — каза Дънкан дьо Фелн, — това може да навреди на интересите ви.

— Съмнявам се, че не го знаят.

— Разбира се. Но да не чакаме кралицата да не може да затвори очи за моите… отклонения.

Думата накара Исандра да се усмихне. Тъжно. Беше сериозна и красива, елегантна, с черна, къдрава коса.

— Казвахте, че кралицата никога не би посмяла да изпълни заплахите си — каза тя.

— И все още го твърдя — с широко движение на ръката Фелн сякаш помете приготовленията за обсадата. — Всичко това не е война. Все още не.

— Не си играйте с думите, херцоже. Ще бъдете далеч, когато първият оръдеен залп ще бъде изстрелян.

— Ако изобщо бъде, госпожо.

През зимата отношенията между Върховното кралство и Арканте бързо се бяха влошили. Кралица Селиан не можеше открито да се скара с високоуважавания граф Д’Аргор. Що се отнася до херцог Дьо Фелн, той си оставаше твърде богат и влиятелен, за да ѝ се опълчи. За сметка на това обаче малката провинция Арканте нямаше никаква тежест. Кралицата беше убедена, че Арканте няма да намери никого, който да я защити — както вътре, така и извън Върховното кралство. Така че спокойно можеше да се захване с нея и да заплаши Исандра с война, ако не отстъпи пред исканията ѝ. Защото Селиан не искаше просто Исандра да положи клетва пред нея. Тя претендираше за преразглеждане на статуса на свободен град, който позволяваше на Арканте да се измъква от най-важните кралски данъци и това осигуряваше неговото благоденствие. Арканте беше търговски град — богат и прочут. И отдавна предизвикваше ламтежи, сред които и тези на Върховното кралство.

— Кралицата не иска война — продължи настоятелно Фелн. — А и дори да я иска, няма средства, с които да я води.

— Хазната на кралството е пълна, откакто Иргаард плати данъка си.

— Разбира се, но граф Д’Аргор не подкрепя кралицата. Което означава, че дребното благородничество на меча няма да бъде свикано. Или едва. Така че кралицата може да разчита единствено на войските на Лангър.