Труди Канаван - Избраница

- Пази се. Гледай да не паднеш зад борда.

Денил се усмихна и на свой ред потупа Ротан по рамото.

- И ти се пази, стари приятелю. Не позволявай новата ти ученичка да те изтощава. Ще се върна след година-две да проверя как вървят нещата.

- Стар приятел, как не! - Ротан бутна Денил към каретата. Когато се качи вътре, младият магьосник се обърна и забеляза замисленото изражение върху лицето на приятеля си.

- Никога не съм предполагал, че някой ден ще се отправиш към такива славни приключения, Денил. Ти изглеждаше толкова доволен тук и след дипломирането ти рядко си подаваше носа извън портите.

Денил сви рамене.

- Предполагам, че просто съм чакал основателна причина, за да потегля нанякъде.

Ротан изсумтя.

- Лъжеш. Просто си мързелив. Надявам се, че Първият посланик знае това, в противен случай го очаква неприятна изненада.

- Много скоро ще го узнае - ухили се Денил.

- Не се и съмнявам. - Ротан се усмихна и отстъпи от каретата.

Е, хайде, тръгвай.

Денил кимна.

- Довиждане.

Той почука по покрива на каретата и тя потегли. Денил се завъртя настрани, дръпна паравана, закриващ задния прозорец и видя, че Ротан продължи да гледа подир каретата, докато тя не мина през портата на Гилдията.

Денил се облегна назад в меката седалка и въздъхна. Радваше се, че най-накрая потегля и в същото време знаеше, че ще му липсват неговите приятели и познати. Ротан си имаше за компания Сония и по-възрастните му приятели Ялдан и Езрил, а Денил щеше да общува само с непознати.

Въпреки че очакваше с нетърпение назначението си, той в някаква степен се и страхуваше от задълженията, и отговорностите, които щеше да има. Обаче пък откакто беше участвал в преследването на Сония, когато бе издирил един крадец и беше водил преговори с него, спокойният и уединен живот в Гилдията, посветен на научни изследвания, му се струваше все по-монотонен.

Той не осъзнаваше колко му е доскучал този начин на живот чак докато Ротан не му каза, че се обмисля назначаването му на длъжността Втори посланик. До момента, в който го повикаха в кабинета на Разпоредителя, той вече беше научил наизуст имената и длъжностите на всички мъже и жени в елийнския кралски двор, а и - за голямо удоволствие на Лорлън - знаеше и многобройни скандални истории за тях.

След като навлезе дълбоко във Вътрешния кръг, каретата зави по пътя, заобикалящ стената на Двореца. Зад нея се виждаше само малка част от грандиозните му кули, така че Денил се обърна към другия прозорец и започна да разглежда сложните декорации на къщите на богатите и могъщите. На едно кръстовище се строеше нова сграда. Магьосникът си спомни за старата съборетина, която се намираше по-рано на същото място - останка от времето преди да се наложи магическата архитектура. Прилагането на магията към камъка и метала беше дало възможност да се строят фантастични сгради, които не се подчиняваха на обичайните строителни ограничения. Преди каретата да отмине, Денил зърна двама магьосници, застанали до строежа. Единият беше разгънал голям план на сградата.

Каретата отново зави и премина покрай други величествени сгради, после забави ход, прекоси Вътрешната порта и навлезе в Западния квартал. Стражите забелязаха изрисувания върху нея символ на Гилдията и й хвърлиха само бегли погледи. Пътят продължи между огромни и величествени къщи, които обаче не изглеждаха толкова помпозно като онези във Вътрешния кръг. Повечето бяха на търговци и занаятчии, които предпочитаха тази част на града пред Пристанището или Пазара.

Каретата премина през Западната порта и навлезе в лабиринт от сергии и щандове. Хора от всички раси и съсловия се тълпяха от двете страни на пътя. Продавачите крещяха имената на стоките си и цените им, опитвайки се да надвикат непрестанната глъчка, подсвиркванията, звънтенето на камбанки и рева на животните. Въпреки че пътят тук се разширяваше, продавачите, купувачите, уличните артисти и просяците бяха толкова много, че едвам оставаше място каретите да се разминават.

Носеше се тежка смесица от миризми. Сладникав аромат на смачкани плодове и зловонието на изгнили зеленчуци. Миризма на тръстикови рогозки и остра, задушлива смрад на нещо противно, която се разнесе докато двама мъже пренасяха покрай каретата казан с масленосиня течност. А най-накрая до Денил достигнаха соленият дъх на морето и леката воня на речна тиня и той почувства как сърцебиенето му се ускорява. Каретата зави и пред погледа му се появи Пристанището.