Труди Канаван - Избраница

- Малка, а?

Денил погледна към Джано и видя, че мъжът се е ухилил. Магьосникът се усмихна накриво, осъзнавайки, че смайването му е било видимо.

- Да - съгласи се той. - Малка е.

-Каютата на капитана е два пъти по-голяма. Имаш ли голям кораб - имаш и голяма каюта, а?

Денил кимна.

-Изглежда справедливо. - Той остави чантата си на леглото, обърна и седна, при което краката му останаха да стърчат в коридора. - Точно такава ми трябва.

Джано почука по отсрещната врата.

- Моята каюта. Ще си правим компания, а? Пееш ли?

Преди Денил да реши какво да отговори, някъде изотгоре се разнесе звънът на корабната камбана и Джано се сепна.

-Трябва да вървя. Потегляме. - Той се обърна, после се спря. -Ти стой тук. Не се пречкай на хората. - Без да дочака отговор, мъжът се забърза нататък по коридора.

Денил огледа тясната стая, която щеше да бъде негов дом през следващите две седмици, и се ухили. Вече разбираше защо толкова много магьосници не можеха да понасят пътешествията по море.

Когато застана на прага на класната стая, Сония усети, че й прималява.

Тя беше излязла от покоите на Ротан рано, надявайки се да пристигне в класната стая първа, за да има време да овладее вълнението си, преди да се види с останалите ученици. Но няколко от местата вече бяха заети. Докато девойката се колебаеше на вратата, няколко от лицата се обърнаха към нея и тя почувства как сърцето й се свива. Бързо погледна към магьосника, който седеше на учителското място.

Той беше по-млад, отколкото очакваше, може би някъде около трийсетте. Острият нос му придаваше надменно изражение. Докато тя се покланяше, той огледа първо лицето й, после тялото, спирайки се върху новите й обувки, и накрая - пак лицето. Явно доволен, магьосникът се наведе над листа хартия на масата и сложи малка отметка в списъка.

- Сядай, Сония - каза мъжът пренебрежително.

В стаята имаше дванайсет идеално подредени маси и столове. Шестима ученици, всичките седнали на ръба на столовете си, я наблюдаваха, докато тя обмисляше подредбата.

„ Не сядай твърде далеч от останалите - каза си тя. - Не искаш да си помислят, че си враждебно настроена към тях или пък че те е страх ”. Насред стаята бяха останали няколко свободни места, но на нея не й се хареса идеята да седне в центъра. При далечната стена имаше свободен стол, а на следващата редица седяха трима ученици. Това щеше да свърши работа.

Докато се приближаваше към свободния стол, тя усещаше погледите на останалите. Когато седна, си наложи да погледне към тях.

Те веднага намериха къде другаде да насочат интереса си. Сония въздъхна с облекчение. Беше очаквала повечко подигравки. Но може би само Регин - момчето, което беше срещнала предния ден - беше проявило открита недружелюбност.

Останалите ученици пристигаха в стаята един по един, покланяха се на учителя и заемаха местата си. Свенлива киралийска девойка седна на първия стол, който й се изпречи на пътя. Друг ученик едва не забрави да се поклони на учителя, после се препъна на път към стола пред Сония. Забеляза я точно когато стигна до мястото си и я изгледа ужасено, преди неохотно да седне.

Последният ученик, който се появи, беше недружелюбното момче, Регин. Той огледа стаята с присвити очи и преднамерено бавно се насочи към централната позиция.

Удари далечен гонг и магьосникът се изправи от креслото си. Няколко ученици, включително и Сония, стреснато подскочиха от движението му. Но преди учителят да започне да говори, на вратата се появи познато лице.

- Всички ли са тук, лорд Елбен?

- Да, Директор Джерик - отговори учителят.

Директорът на Университета втъкна палци в кафявия шарф около кръста си и погледна съсредоточено класа.

- Добре дошли - каза той с глас, по-скоро строг, отколкото приветлив. - И поздравления. Те са не защото всеки от вас е имал късмета да се роди с рядката и завидна дарба да използва магия. Тези поздравления са защото сте приети в Университета на Гилдията на магьосниците. Някои от вас са дошли от далечни страни и няма да се върнат в домовете си дълги години. Някои може да решат да останат тук до края на живота си. Но всички вие ще прекарате тук следващите пет години. Защо? За да станете магьосници. Но какво е магьосникът? - Той мрачно се усмихна. - Има много качества, които характеризират магьосника. Някои от тях вече притежавате, други ще развиете, на трети ще се научите. Някои от тях са много по-важни от останалите.

Той млъкна и огледа класа.

- Кое от качествата на магьосника е най-важното?