Труди Канаван - Избраница

С крайчеца на окото си Сония видя, че няколко от учениците се изпънаха в столовете си. Джерик мина покрай чиновете и се приближи към Сония. Погледна към момчето пред нея.

- Балон?

Момчето се прегърби, сякаш се канеше да се скрие под чина.

-К-колко добре върши нещата, милорд. - Слабият глас на момчето едвам се чуваше. - Колко често се упражнява.

-Не. - Джерик се завъртя на пети и закрачи към другия край на стаята. Студеният му поглед се спря върху едно момче, което изгаряше от нетърпение да се изяви.

- Генил?

- Силата, милорд - отговори момчето.

-Определено не! - отсече Директорът на Университета. Той продължи да крачи нататък, между редовете с ученици и се спря до плахото киралийско момиче.

- Бина?

Девойката примигна очарователно и вдигна глава към магьосника. Когато срещна погледа му, бързо наведе глава.

-Ъъъ... - Тя направи пауза, след това изведнъж се оживи. - Добротата, милорд. По какъв начин той или тя използва магията.

-Не. - Тонът на Директора беше посмекчен. - Макар че това е много важно качество и ние очакваме всички магьосници да го притежават.

Джерик продължи нататък по редицата. Сония обърна глава подир него, но забеляза, че всички останали ученици гледат право напред. Смутена, тя направи същото, и чу как стъпките на магьосника се приближават изотзад.

- Елеак?

- Талантът, милорд? - Момчето говореше със силен лонмарски акцент.

- Не.

Крачките се приближаваха. Сония почувства, че я побиват тръпки. Какво щеше да каже, ако той я попиташе? Сигурно всички възможни отговори вече бяха изброени. Тя си пое дъх и бавно издиша. Все пак той нямаше да я попита. Тя беше незначително момиче от...

- Сония?

Коремът й се сви. Тя вдигна глава и видя, че Джерик стоеше над нея и я гледаше все по-хладно, докато тя продължаваше да се колебае.

Изведнъж тя се сети какъв е отговорът. Беше толкова лесно! В края на краищата, тя би трябвало да го знае по-добре от всички останали ученици, защото едва не бе умряла, когато силата й излезе от контрол. Джерик знаеше това и вероятно именно по тази причина я беше попитал.

- Контролът, милорд.

-Не.

Магьосникът въздъхна и тръгна към предната част на стаята. Сония с пламнало лице заби поглед в дървения плот на масата пред нея.

Директорът на Университета се спря отпред и скръсти ръце. Отново огледа класа. Учениците чакаха, нетърпеливи и засрамени.

- Най-важното качество на магьосника е знанието. - Той направи пауза, после изгледа подред всичките ученици, които му бяха отговорили. - Без него силата е безполезна, само с талант и умения не се постига нищо, дори и да имаш най-добри намерения. - Очите на магьосника проблеснаха към Сония. - И дори и силата на магьосника да се прояви сама, той скоро ще умре, ако не притежава знанието за това как да я контролира.

Всички ученици въздъхнаха облекчено. Няколко от лицата бързо обърнаха към Сония. Замръзнала от смущение, тя не откъсваше поглед от чина си.

-Гилдията е най-голямото и най-всеобхватното хранилище на знания в света - продължи Джерик с нотка на гордост в гласа. - За годините, които прекарвате тук, това знание, или поне част от него, ще бъде предадено на вас. Ако слушате внимателно това, което ви говорят учителите ви и използвате възможностите, които ви предоставяме, например посещаването на огромната ни библиотека, ще постигнете успех. Обаче - в тона му зазвучаха мрачни нотки - ако не сте внимателни, ако не слушате по-опитните и не се възползвате от вековните знания, натрупани от предшествениците ви, единствено ще се посрамите. Годините пред вас няма да са лесни - предупреди той. - Трябва да се посветите на учението, да сте дисциплинирани и предани. - Той направи пауза, оглеждайки лицата пред себе си. -Само така ще постигнете пълния си потенциал като магьосници в Гилдията.

Атмосферата в стаята се смени от облекчение отново към напрежение. Беше толкова тихо, че Сония чуваше дишането на съучениците си. Джерик се изпъчи и сложи ръце зад гърба си.

-Може би вече знаете - каза той с по-благ тон, - че има три нива на Контрол, които лежат в основата на университетското ви образование. Първото ниво е освобождаване на силата ви и вие ще го достигнете още днес. Второто ниво е умението да достигате до силата, да я извличате и да я удържате - него ще го практикувате ежедневно, от днес, докато не започнете да го правите, без да се замисляте. Третото ниво, обхващащо многобройните начини, по които тази сила може да се използва, ще го изучавате докато се дипломирате - макар че, в каквато и дисциплина да изберете да се специализирате, никога няма да усвоите това ниво изцяло. След като се дипломирате ще продължите да разширявате знанията, които ще ви дадем, но, разбира се, винаги ще има какво още да се научи.