Труди Канаван - Избраница

Въпреки това беше много смело от нейна страна да постъпи в Гилдията, като знаеше какво се крие в самото й сърце. Ротан гледаше Сония, застанала сред синовете и дъщерите на някои от най-богатите семейства в Обединените земи и чувстваше гордост и привързаност. През последните шест месеца беше започнал да я възприема повече като дъщеря, отколкото като ученичка.

- Желае ли някой магьосник да поеме наставничеството над някои от тези ученици?

Ротан се сепна, осъзнавайки, че е дошъл неговият ред да говори. Той отвори уста, но преди да успее да произнесе нещо, друг глас изрече традиционните думи:

- Аз направих своя избор, Директоре.

Гласът идваше от другия край на залата. Всички ученици се обърнаха, за да видят кой е станал от мястото си.

- Лорд Ярин - обади се Джерик, - на кой ученик искате да бъдете наставник?

- Генил от семейство Ранда, Дома на Сарил, Великият клан на Алария.

Сред редиците на магьосниците се разнесе шепот. Ротан погледна надолу и видя, че бащата на момчето, лорд Тайк, се е навел напред в креслото си.

Джерик изчака гласовете да утихнат и погледна очаквателно Ротан.

- Желае ли някой друг от магьосниците да поеме настойничеството над някой от тези ученици?

Ротан се изправи.

- Аз направих своя избор, Директоре.

Сония погледна нагоре и стисна устни, сякаш се опитваше да сдържи усмивката си.

- Лорд Ротан - отговори Джерик, - над кой ученик искате да поемете наставничество?

- Искам да стана наставник на Сония.

Думите му бяха посрещнати с мълчание и Джерик просто кимна в отговор. Ротан се върна на мястото си.

- Това е - прошепна Денил. - Пропусна последната си възможност да се измъкнеш. Вече си свързан с нея за следващите пет години.

- Шт! - прошепна Ротан.

-Желае ли някой друг от магьосниците да поеме наставничеството над някой от тези ученици? - повтори Джерик.

- Аз направих своя избор, Директоре.

Гласът идваше отляво на Ротан и беше последван от скърцане, когато всички се обърнаха в креслата си. С изправянето на лорд Гарел в залата избухна оживена глъчка.

-Лорд Гарел. - В гласа на Джерик имаше изненада. - Над кой ученик искате да поемете наставничество?

- Регин от семейство Уинар, Дома на Парен.

Глъчката се смени с колективна въздишка на разбиране. Ротан погледна надолу и видя, че момчето в края на редицата се е ухилило. Приказките и скърцането на креслата продължиха още известно време, след което Джерик вдигна ръце, за да призове към тишина.

- Аз бих държал под око тези двама ученици и наставниците им прошепна Денил. - Обикновено никой не поема наставничество над учениците в първата им година. Вероятно те не искат Сония да има по-висок статус от съучениците си.

- Или може да съм положил началото на традиция - каза замислено Ротан. - А Гарел сигурно вече е забелязал потенциал в племенника си. Това би обяснило защо родителите му са поискали да започне занимания по-рано.

- Желае ли още някой да поеме наставничество? - попита Джерик. Последва мълчание и той свали ръцете си. - Нека всички магьосници, пожелали да станат наставници, да излязат отпред.

Ротан се изправи, придвижи се до края на реда и тръгна надолу към стълбите. Присъедини се към лорд Гарел и лорд Ярин до Директора Джарет и зачака един млад ученик, поруменял от вълнение, заради участието си в церемонията да донесе купчина с червеникаво-кафяви платове. Всеки от магьосниците си избра по едно вързопче от купчината.

- Нека Генил да излезе отпред - нареди Джерик.

Едно от лонмарските момчета бързо пристъпи напред и се поклони. Той гледаше към лорд Джерик с широко отворени очи и докато произнасяше Клетвата на учениците, гласът му трепереше. Лорд Ярин подаде на момчето мантиите и двамата - настойник и ученик - отстъпиха встрани.

- Нека Сония излезе отпред.

Тя тръгна решително към Джерик. Въпреки че лицето й беше пребледняло, девойката се поклони грациозно и произнесе клетвата с ясен, уверен глас. Ротан пристъпи към нея и й подаде вързопчето с мантии.

- Поемам наставничеството над теб, Сония. Твоето обучение ще бъде моя грижа и задача, докато не завършиш Университета.

- Ще ви се подчинявам, лорд Ротан.

- И нека това споразумение бъде от полза и за двамата - завърши Джерик.

Когато двамата пристъпиха встрани и застанаха до лорд Ярин и Генил, Джерик се обърна към все още усмихващото се момче на края на редицата.

- Нека Регин да излезе напред.

Момчето закрачи уверено към Джерик, но поклонът му беше бърз и небрежен. Докато се повтаряха ритуалните фрази, Ротан наблюдаваше Сония, чудейки се как ли се чувства тя. Девойката вече беше член на Гилдията, а това не беше шега работа.