Иън Пиърс - Аркадия

Тогава ми се изясни, бе толкова вълнуващ момент, че си го спомням и до днес. Разбира се, че беше правил точно това; беше прехвърлил реалността във въображението си. Но — и точно това беше голямото ми прозрение — трябва да е прехвърлял и въображението си в реалността. Очевидно в безкрайната вселена всяка възможност трябва да съществува, включително и тази на Балзак. Да си измисли братовчедката Бет, да ѝ вдъхне живот, макар и само потенциално. Вселената е само количество информация; да си представиш измислен герой не означава да прибавиш към това количество — не е възможно по дефиниция, — а леко да го реорганизираш. Вселената на Бет не съществува материално, но първоначалната идея на пропития с бренди мозък на Балзак се разпространява; не само сред онези, които четат книгите му, но и по индукция, назад и напред. Представата за братовчедката Бет създава също така нейни потенциални предци и потомци, приятели, врагове, познати, нейни мисли и действия и тези на всички останали в нейната вселена.

Приготвих се за дълги нощи, които да изкарам на домашно приготвено LSD и (отдавайки почит на Балзак) на кафе с бренди. Великолепна комбинация, а резултатът беше неподправено удоволствие, макар и да платих цената с неописуемо главоболие, щом ефектът отмина. Така простичко. Всичко се свеждаше до това да превключа цялото си прозрение на вълна математика, а до голяма степен много от нещата си бяха вече там, само не в нужната последователност. Чувствах се изцедена и изтощена, щом приключих след петдневен делириум, но по-удовлетворена от всякога през живота си.

Беше прекрасно. Елегантно, стилно и така очевидно точно, че съжалявах единствено задето нямаше с кого да споделя. Никой не би могъл да разбере. Щеше да се наложи много поколения физици и математици да свършат своята работа преди някой изобщо да схване какво съм постигнала. Би било същото, ако Айнщайн беше представил труда си през Средновековието. Извън контекста, без опита от работата на други хора в продължение на период от два века дори само идеята за това звучи безсмислено. Беше жалко, тъй като малко аплодисменти и похвали биха ми дошли добре.

Прозрението ми беляза момента, в който традиционното и аз се разделихме завинаги. Стандартният модел, който властваше от няколко века до моето време, предполагаше, че всичко минало, настояще и бъдеще съществува, както съществува и времето; на това се дължеше и упорството на Ханслип, че пътуването във времето е невъзможно. Ако променим събития в миналото, а миналото е строго определено, значи не можем да променим своето минало, а трябва да се преместим във вселена, в която се случва това, което правим. QED 20 20 Инициали на латинската фраза Quod Erat Demonstrandum — това, което е трябвало да се докаже. Традиционно тази абревиатура се е поставяла в края на математически и философски уравнения, посочвайки, че са решени. — Б.ред. . Той дори открадна моята фраза за това: „Което е било, е.“

Симпатично. Но грешно. „Което е било, е. Докато вече не е.“ Не е така елегантно, признавам, но е по-точно. Вселената не залага на разхищението: защо са ни много вселени, след като и една е напълно достатъчна? По-лесно е да се предположи, че съществуват безброй много потенциални вселени, отколкото безкраен брой действителни. Така например вселена с братовчедката Бет в нея би могла да съществува, а не е така. Ако съществуваше, то тогава вселена без Бет — каквато е нашата — не би могла да съществува. Едното или другото. Направете избора си.

Нещо повече, вече го бях доказала, преди да си тръгна. Просто не разбрах доказателството. Експериментът с мухите месарки даде категоричния отговор; опит да се проучи старият парадокс с времето, толкова много ядосващ всеки, който се занимава с въпроса. Не получи финансиране, тъй като никой не го прие сериозно; беше възложено на младши изследовател като тренировъчно упражнение и, разбира се, никой не обърна внимание на резултата.

Какво ще стане, ако се върнете и застреляте баба си, преди да сте се родили, така че да не можете да се родите и да не можете да я застреляте? Размишленията върху тази логична невъзможност породиха теорията за алтернативни вселени: можете да застреляте баба си, но не във вашата собствена вселена, така че в една съществувате като убиец, но след това не се раждате, а в другата сте родени, но изчезвате, щом преминете в различна, за да извършите престъплението.

Бяха проведени експериментални симулации, за да проверят хипотезата, но бяха преждевременно изоставени заради множеството грешки. Идеята бе проста: мухата месарка беше предизвикана да изяде собственото си яйце. Беше трудно, тъй като се предполагаше, че трябва да се случи в границите на самата машина, а техниците постоянно допускаха грешки. Резултатите бяха объркващи и безсмислени; понякога мухата месарка просто отказваше да изяде собственото си яйце, което предотвратяваше създаването на парадокс; понякога контролната програма изменяше настоящето така, че дори насекомото да изяде яйцето, което са му дали, се оказваше, че е изпратено грешно яйце и отново няма парадокс. Но от време на време правилното яйце биваше изпращано и мухата месарка щастливо изяждаше себе си без никакви последствия.