Иън Пиърс - Аркадия

— Какво има?

— Прави реверанс. Ще си помислят, че им се подиграваш.

— Не знам как се прави реверанс. Никога не съм го правила. Не и сериозно, така да се каже.

— Гледай от другите. Свиваш колене, опъваш ръце и накланяш глава.

Тя се постара и до четвъртия двор, по свое мнение, вече се справяше доста добре. Джей от своя страна изглеждаше изключително притеснен.

— Грешно ли го правя?

Той поклати глава и не отговори.

Бяха въведени в сградата в помещение с напълно бели стени и под от разноцветни камъни. Беше хладно и тъмно в сравнение с отвън; прозорците със сини рамки бяха малки и пропускаха съвсем малко от бляскавата светлина.

Още поклони, още безмълвни поздрави; след това с голяма церемониалност се отвори двойна врата и те минаха през нея. След това още една и още една и всяко помещение беше по-пищно обзаведено от предишното — с лампи, висящи от тавана, и гоблени по стените. Роузи ги гледаше; не можеше да разбере какво изобразяват.

В третата зала Джей простена нещастно. Този път до една от стените стояха четирима прислужници — покланяха се и правеха реверанси — а край другата бе изправен човек, облечен в кремава роба.

— Професоре! — извика радостно Роузи. — Толкова се радвам да ви видя! Защо сте с такива смешни дрехи?

Тя се втурна към него, готова да го прегърне.

Реакцията беше необичайна. Внезапно двама от прислужниците пристъпиха пред нея, за да препречат пътя ѝ; мъжът изглеждаше в шок, а Джей нададе тревожен вик.

— Може би трябва да ни представиш?

Джей се окопити, бързо се поклони, макар и малко разсеяно.

— Естествено. Разбира се. Мое огромно удоволствие и чест за мен и семейството ми е да представя тези две изтъкнати личности за пръв път помежду им и да бъда посредник на срещата им. Представям ви — тук той се поклони на Роузи, а после отново се обърна — Хенари, син на Хенари, учен от Ист Колидж в Осенфуд, Разказвач от първо ниво и мой учител.

Хенари на свой ред се поклони на Джей, а след това и на Роузи. Тогава Джей повтори процедурата в обратния ред.

— Мое огромно удоволствие и чест за мен и семейството ми е да представя на вас, учителю, Роузи — тук той направи пауза, а по лицето му се изписа тревога. Хенари помръкна. — Роузи, дъщеря на… ъъ…

Устните на Роузи се изкривиха неконтролируемо, докато се стараеше да не избухне в смях. Удаде ѝ се. Но само толкова.

— Боя се, че нямахме време да се представим подобаващо — заговори тя, — тъй като бяхме арестувани от войници, а Джей имаше въже около врата. Това донякъде съкращава любезностите, не мислите ли?

Лицето на Хенари изразяваше пълно изумление, когато тя заговори.

— Името ми е Розалинд Уилсън. Много ми е приятно да се запозная с вас. Поне така мисля.

Хенари погледна въпросително Джей, а след това ѝ се поклони.

— Огромно удоволствие е да се запозная с така изискана и образована жена, лейди Розалинд.

— Е, много мило от ваша страна — отвърна Роузи.

— Мисля, че с теб трябва да си поговорим, Джей, не си ли съгласен?

Джей безмълвно кимна. По изражението му Роузи разбра, че не гори от нетърпение. Не беше съвсем сигурна какво беше направил Джей — това беше едно от многото неща, за които не беше сигурна, — но трябва да беше нещо наистина много лошо.

Тя гледаше безпомощно как отвеждаха Джей. После процесията потегли отново.

Всички събития се разпределят към двете времеви посоки едновременно и равномерно. Величината на разпределяне е право пропорционална на размера на събитието — втори закон на Миърсън.

Аз формулирах това в една библиотека през 1949 година — Библиотеката Мазарин в Париж, доста приятно местенце за четене. Бях разработила донякъде математическата основа, преди да замина, но беше твърде спекулативна и не особено разбираема дори и за мен. Докато все още движенията ми бяха ограничени, прекарвах годините в четене — имам предвид истинско четене, в библиотеки, на дървено бюро или свита на канапето край светлината с книга в ръка, прелиствайки страници с чаша бренди пред топло огнище. Прочетох „Братовчедката Бет“ на Балзак 19 19 Един от най-популярните романи от Оноре дьо Балзак (1799-1850), разказващ историята на една неомъжена жена и упадъка на нейното семейство. — Б.ред. (която също препоръчвам) и бях поразена колко убедителни бяха и образите и ситуациите, които описваше той. Чудя се дали Балзак ги е създал като еманация на лични наблюдения и просто е променил действителни герои и обстоятелства, така че да отговарят на целите му.