Иън Пиърс - Аркадия

Сред събралите се селяни се надигна приглушен ропот. Разбира се, знаеха, че този момент ще настъпи. Такъв беше законът и така беше справедливо. Посетителите бяха благосклонни по време на сушата; спокойно можеха да настояват за правото си и да ги оставят да гладуват. Но в продължение на три години те бяха вземали по-малко от дължимото и дългът беше нараснал. Този път жътвата беше изобилна и нямаше причина да не си вземат каквото им се полага.

Селото би могло да продаде излишъците — след като си оставеха достатъчно за зимата — да ги натоварят в каруци и да ги закарат на пазара. Срещу тях щяха да купят дрехи, посуда и инструменти. Някои глезотии. Не беше писано да е тази година. Падна мрак и те всички погледнаха към Посетителя, който чакаше мърморенето да утихне.

Не изглеждаше раздразнен, макар и да имаше основания. Посетителя не биваше да бъде прекъсван. В този момент забелязаха, че дори и да не се усмихваше, изглеждаше някак развеселен.

— Решено е в името на нужната благодарност към сезоните и общото ни благополучие налогът да се събере, като се добавя четвъртинка от десятъка през следващите четири години. Това наброява за тази година и за следващите три години по три кози, девет овце…

Надигна се нов шепот, но този път не беше предизвикан от отчаяние. По лицата на слушателите грейнаха широки усмивки. Беше много по-добре от всичко, на което се бяха надявали. Да, трябваше да изплащат дълга си, но щеше да им остане и нещичко за пазара. Посетителя беше изключително щедър; не за пръв път мнозина си припомниха, че трябва да са доволни от ориста си. Бяха чували истории за други места и какъв е животът там, където Посетителите не са така отстъпчиво настроени.

Техният Посетител — който се опитваше да запази сериозно изражение — разпери ръце.

— Отсъдено е — обяви той. — Десятъкът ще бъде подготвен за отпътуване, след като Разказвача се изкаже и пиршеството приключи.

Дори в девет часа вечерта въздухът още беше горещ и имаше рояци насекоми, които летяха трескаво около лампите, поставени да маркират границите на терена за събирането.

Едва неколцина си спомняха последното идване на Разказвача. И да имаше причина за една от редките му появи, никой не знаеше каква е тя. Но бяха наясно, че той знае всичко. Какъв е светът, как функционира, законите на хората и природата, а и тези на Бог. Кое е правилно и кое грешно. Защо хората ходят по лицето на земята, тяхното минало и бъдещето им. Разказвача знаеше всички тези неща и ги пазеше в тайна.

В този момент той пристъпи напред и изчака Посетителя — който сега изглеждаше много по-маловажен — да се отмести встрани.

Никой не знаеше какво да очаква. Дали предстоеше някаква ужасяваща, внушаваща благоговение церемония? Очакваше ли се от тях да слушат на колене, навели почтително глави? Всички ли можеха да слушат, или беше редно да отпратят младите?

— Първо — заговори възрастният мъж, — трябва да ви благодаря за добрата ви работа през изминалата година и да споделя колко ми е драго да съм тук в тази прекрасна вечер, докато светът ни се усмихва така щедро.

Имаше приятен и мелодичен глас и говореше като съвсем нормален човек — е, не така опростено, но нямаше думи, които да не разбират.

— Повечето от вас знаят малко за разказването на истории. Преди да започна, нека обясня. Историята принадлежи на всички нас. Ако бъде разбрана правилно, тя притежава невероятна мощ. Казва ви кои сте, какво можете да очаквате от този живот. Някои вярват, че може дори да предскаже бъдещето. Овладяването на историята всъщност ви предоставя овладяване на самия живот. В нея се съдържат скъпоценните свещени реликви от епохата на великаните, които са наши предшественици. Тя ни разказва за израстването ни, за бляскавите моменти, както и за позорните. Разказва ни за бащите и дядовците ни, за животните, за дърветата и за духовете, събрала е всичката мъдрост, която ни помага да ги умилостивим, за да не ни наказват.

— Аз съм един от пазителите на тази велика история. Моят разказ е истинският без значение какви приказки са ви разказвали бабите ви в кухнята или дядовците ви на халба бира, или пък някой странник, който е целял да ви развлече в замяна на подслон и малко храна от вас. Аз пазя истината и ви нареждам ако сте чули нещо различно, да помните само каквото аз казвам.

— И така, ще започна, а след това ще ви обясня кое е важното в казаното от мен и на какво ни учи. Историята ми няма да започне от самото начало, нито дори от момента, в който Бог е изоставил тази земя, настъпила е тъмнина, а човешкият вид е бил потиснат и е молил за спасение. Не дори и от дните на Изгнаничество, когато жестокостта е върлувала по земите. Сега, в синхрон с благоденствието на дните ни, ще ви разкажа история от Завръщането, когато хората, водени от Странстващия, се върнали обратно по местата, които някога им принадлежали и вече отново е така. Напуснали земите на трудности „на жестокости и лед, на мъки и пустиня“, както е казано, и заминали към място на мир и изобилие…