Иън Пиърс - Аркадия

Същинската церемония започна по здрач; цял ден селяните отдаваха дължимото на Посетителя, подаваха му дървени дъсчици, върху които беше отбелязано какво са произвели и какво дължат. Всяка цифра беше изписана старателно и ако имаше някакви несъответствия, старейшините щяха да бъдат повикани да дават обяснения за проблема. Посетителя беше пристигнал същия следобед; пространството около огромния дъб, където винаги се провеждаха церемониите, беше грижливо подготвено, а най-видните хора бяха облекли празничните си дрехи, преди да поемат към края на селото, белязан с огромен камък край пътя.

Там чакаха, за да приветстват Посетителите. Не беше грандиозна процесия — макар да беше най-голямата, на която селото беше ставало свидетел. Един от мъжете беше на кон, който мяташе глава и изцвили, щом ездачът го накара да спре. Беше поне четиридесетгодишен, с оредяла руса коса и светли очи; освен това беше възпълен и загърнат със светлокафяво вълнено наметало. Краката му бяха обути в кожени сандали, още един лукс. Имаше правила, имаше и закони и те можеха да се прилагат строго или меко. Той не изглеждаше особено мил и селяните се притесняваха да поглеждат към него.

Любопитното беше, че не той произнесе приветственото слово. Доста по-млад мъж на магаре зад него слезе и мина напред. Беше колеблив, почти нервен, сякаш не беше свикнал с тази задача. Това също не им даде кураж; не искаха някой с твърде малко опит да налага правилата. И все пак той имаше открито лице и проницателен поглед, а на устните му се забелязваше игрива усмивка; не изглеждаше прекалено самовлюбен, но всички разбираха, че той знае повече от по-възрастния мъж, както и от тях.

— Благодаря ви за посрещането — каза той, като изговаряше внимателно всяка дума — и заявявам, че аз съм Посетителя, когото очаквате. Има ли някой, готов да оспорва твърдението ми?

Никой не се обади.

— Нека тогава бъде прието — той направи крачка напред, премина границата между селото и огромния свят отвъд.

Тази стъпка въведе закона. Той беше признат за Посетител, беше приветстван и беше влязъл в селото. До заминаването си беше господар на всички тях. На всичко и на всеки — човек, дете, животно, на всички сечива; всеки сноп пшеница му принадлежеше. Можеше да вземе всичко, което пожелае, да им остави, колкото му се иска по силата на обичаите. Щом чуеше жалбите и споровете, събрали се през изминалата година, които чакаха намесата му, можеше да накаже всяка грешна постъпка както сметне за редно. Решенията му бяха окончателни.

За хората, които уважаваха възрастта и не намираха голяма разлика между нея, мъдростта и авторитета, беше озадачаващо, че точно той излезе напред, а не по-възрастният на коня. Имаше нещо нередно в това и беше придало на церемонията лошо начало, а което започнеше зле, приключваше зле. Дори младият мъж да го беше разбрал, той не потърси начин да разсее страховете им. Не представи другия мъж, нито каза собственото си име. Той беше Посетителя; това беше всичко, което трябваше да знаят. И все пак привлече внимание, когато по-възрастният слезе от коня, протегна се и разтри скования си гръб.

— Бих искал едно питие, Посетителю — заговори той с приятен глас. — Прашен и уморен съм. Мислиш ли, че може да се уреди?

— Разбира се, Разказвачо — беше отговорът, който предизвика истински шок сред селяните. — Веднага.

Щом приготовленията приключиха, селяните се събраха в падината край огромния дъб, където винаги се провеждаха срещите. Посетителя се изправи, изгледа сурово публиката и заговори със сух монотонен глас. По-възрастният, Разказвача, чието присъствие така беше разтревожило всички, стоеше зад него, очевидно незаинтересован от случващото се. Все още никой не знаеше защо той е там.

— Преброяването се проведе през петия ден на есента и ето резултатите. Селището е отгледало през последните четири сезона четиридесет и две кози, шейсет и седем овце, добило е сто и двайсет крини с пшеница и шейсет и две с ечемик. Освен това има двайсет и четири прасета, сто двайсет и две пилета, петнайсет гъски и осем вола.

Той се огледа.

— Много по-добър резултат от миналата година; всички вие заслужавате поздравления. Истинска благословия. Десятъкът е четири кози, шест овце, дванайсет крини пшеница и шест ечемик. Освен това по време на сушата през изминалите няколко години бяхте освободени от част от десятъка. Това се равнява на дванайсет кози…