Иън Пиърс - Аркадия

Той никога не говореше високо, но не търпеше никаква опозиция. Всеки, който го подразнеше, скоро се озоваваше без помощници или със съкратен бюджет. Всичко се криеше зад усмивка, чиято цел беше да накара жертвата да изпитва благодарност, че положението не е още по-зле.

Отчасти властта му зависеше от това да се увери, че всичко върви гладко, тъй че криза от какъвто и да било характер беше в негова вреда; видът му в момента предизвика определено дружна тревога у малката групичка. Той беше разтреперан; каквото и да се беше случило, те разбраха в мига, в който влезе, че е нещо лошо.

— Простете ми, че наруших разкрасителния ви сън — каза той. — Преди три часа сериозен токов удар прекъсна доставката на електричество в Северна Германия, Финландия, Швеция, Дания и Шотландия за шест стотни от секундата.

Джак се огледа, чудеше се какво ли означава това. Внезапно всички застинаха.

— Колко сериозен удар? — попита някой.

— Все още се опитваме да установим точните цифри.

— Ще кажете, че е причинен от нас?

Ханслип кимна.

— Точно това ще ви кажа. Официалните анализи още не са готови, но съм сигурен, че първопричината е тук. Не е нужно да обяснявам, че вече изпратих доклад, в който отричам да има нещо общо с нас и настоявам за извинение от отговорните за това.

— Това е ужасно мощна сила, по дяволите — отбеляза млад мъж, след като прегледа данните от листовете, които Ханслип им даде. Трябва да беше съвсем нов, иначе би бил наясно, че Ханслип не одобрява никакви ругатни. — Сигурен ли сте, че сме били ние? Как може да се е случило?

— Сигурен съм, че сме били ние. Иначе нямаше да ви обезпокоя по време на почивката ви. Що се отнася до това какво го е причинило, това е вашата задача. Не е нужно да търсите кой го е причинил. Това, боя се, вече е очевидно.

Притеснението на Ханслип се предаде на останалите участници в срещата.

— Време — каза той. — Не разполагаме с много време.

Но бюрокрацията се движи в свой си величествен ритъм без значение колко е спешна ситуацията. Основният резултат от срещата беше, че се сформира комисия. Всъщност няколко комисии; една, която да анализира информацията и да открие за какво е била използвана мощността, друга да разбере как някой е успял да премине през една от най-сложните системи за сигурност на планетата. Трета беше натоварена със задачата да унищожи всички доказателства, уличаващи техния институт. Проверките, нужни да се установи, че тяхната размирна знаменита математичка е изчезнала, вече бяха бързо извършени.

— Момент, господин Мур — обади се Ханслип, щом срещата приключи. Джак не беше обелил и дума по време на дискусията, нито пък някой беше погледнал към него. — Предполагам, че се чудите какво точно правите тук?

— Да, но реших, че скоро ще ме уведомите и ще пренебрегнете всичките ми въпроси, преди да сте готов за това.

— Добра преценка. Може да ми е нужна вашата помощ. Затварянето на този институт и попадането на всички нас в затвора е една от най-вероятните възможности в този момент. Може да е нужна бърза неортодоксална реакция. Това е във вашата област.

— Какъв точно е проблемът с този токов удар?

Ханслип го изгледа презрително.

— Оставил е без електричество един милиард души, голяма част от които са получили пристъп на паника. Несъмнено ще се окаже, че е имало много самоубийства и убийства в резултат от хаоса. Вече ни е известно, че два самолета са се разбили в резултат на това, че всички контролни и резервни уреди са изключили едновременно. Броят на загиналите до момента наброява две хиляди и нараства. По-същественото тук е, че нашето правителство разчита на ефикасно управление на обществото. Това е изключително сериозно бедствие и някой трябва да понесе вината.

— О!

— Ще бъдат търсени виновните. Ще има публично наказание за тези, които са посрамили репутацията на Правителството на учените. Да покажем загриженост; глупости от този род. Сега разбирате ли?

— Разбирам.

— Добре. Трябва да повдигнем обвинение, придружено от доклад, че е получила нервна криза, която я е тласнала към акт на деструктивен тероризъм. Нещо в този смисъл. Сигурен съм, че си наясно. Нека се поразходим. Трябва да знаеш малко повече, щом ще ни помагаш.

Щом странното момиче се върна и сложи ярката блестяща монета до храната, която беше оставила на тревата край него, Алекс Чън се претърколи и я загледа като омагьосан как си отива. За щастие, ужасяващото животно, което си беше помислил, че ще го разкъса, също си тръгна. Беше ли чувал нещо подобно? Питомни животни? Да, бегло си спомняше. Всъщност беше почти сигурен, че онези приказки са измислица. Означаваше ли това, че се беше получило?