Александра Бракен - Неизчезваща

Джуд и Нико можеха да ме намразят заради това, но на мен не ми пукаше. Не можех да си позволя да се храня от страха им, нито да му разреша да завихри и моя. Бях работила толкова усърдно, за да успея да се вцепеня до безчувствие, за да мога да приема това място, че не бях готова да ги оставя да го разрушат. Определено привлякоха вниманието ми, загрижеността ми и закрилническото ми чувство, но точно това нямаше да им дам.

Изкъпана, нахранена, облякла чисти дрехи и със събрани мисли, вече бях готова да се срещна с Джон Албан. Но той не бе готов за мен.

Много неща можеха да се кажат за основателя на Лигата, но може би само две от тях всъщност бяха ласкателни. Никой не можеше да отрече, че той бе умен мъж. Лигата бе това, в което се бе превърнала днес, единствено заради него. Проблемът се криеше във факта, че някои смятаха, че атаките към Грей следва да минат на съвсем „ново ниво", докато други пък го притискаха да запази досегашния курс, тъй като и без това даваше резултати.

Мислех си, че той има правото да изисква да си помисли по-дълго за подобно отговорно решение, но разбирах и тяхното нетърпение. Знаех, че им се ще да осребрят нарастващото недоволство и протестите, за които се говореше под сурдинка, но ние наблюдавахме.

Чух гласове зад вратата. Първо бяха приглушени, а после избухнаха и привлякоха вниманието ми. Колкото повече стоях и слушах, толкова повече се изпаряваше намерението ми да почукам.

- Не! - говореше Албан. - За бога, не! Не! Колко пъти трябва да повторя тази дума, за да й намерим място в речника ти? Такъв бе отговорът първия път, когато представи тази идея на висшите служители, когато придума Джарвин да я изложи пред съветниците - и сега.

- Не обмисляш добре нещата...

Инстинктивно се дръпнах назад, подгонена от грубия глас на Роб.

- Мислиш си, че можем да поддържаме това, без да направим голямо изявление? Колко от тези неща по цял ден стоят из Щаба, губейки нашето време и енергия?

Албан го прекъсна.

- Те не са неща и съм убеден, че това е добре известно дори и на теб. Въпросът не подлежи на обсъждане. Целта никога няма да оправдае средствата, колкото и да се опитваш да ми го пробуташ. Никога. Те са деца!

В едно ъгълче на ума ми някаква мисъл започна да се оплита с друга - по-тъмна, - но насилвах вниманието си да остане тук. И сега.

- Нали ти винаги казваш, че си готов на всичко, за да разкараме Грей? Това отвличане на вниманието ще ни е повече от достатъчно, за да успеем да влезем и да разрушим лагерите. Даже ще съумеем и да разпространим новината за това из цялата останала скапана страна. Само така вече можем да проникнем. Те са наясно с нашите фалшиви документи. Сега дори не сме способни да припарим вътре, за да изведем агентите, които бяхме вкарали в лагерите. Те ни очакват! А ние всички чакаме ти да направиш нещо ! Да решиш нещо !

Последва дълго, горчиво мълчание. Каквито и думи да търсеше Албан, той така и не ги намери. Не можех да държа ума си под контрол. Какъв план би могъл да го развълнува чак толкова?

- Само те предупреждавам - продължи Роб, звучейки вече по-спокойно, - че дори аз съм чувал агенти, които се чудят всъщност към каква политика ще се стремим. Голяма част от тях все още си мислят, че в края на краищата искаш отново да се сдобриш с Грей, че ти е мъчно за приятелчето.

Затворих очи. Имаше неписано правило, според което, каквото и да ставаше, никога не споменавахме бившето приятелство между Албан и президент Грей и първата дама. Кейт дори ми каза веднъж, че Албан не обичал да му напомнят за заеманата от него длъжност на Секретар по вътрешната сигурност. Така че предполагам, че в момента той не бе особено приятно развълнуван от напомнянето за това, че е бил част от малък кръг хора, които са се наслаждавали на частни вечери в официалната резиденция на Белия дом.

Изведнъж се намеси нов глас.

- Джон, да не отхвърляме идеята изцяло. Това е тактика, която е била ползвана и преди и е доказала ефективността си. Те не биха разбрали. Имаме си начини да скрием механизма...

Бях толкова фокусирана върху разговора, провеждан пред мен, че не чух човека, който докуцука до мен. Поне не и докато той не се завъртя край гърба ми и не ме потупа по рамото, за да привлече вниманието ми.

- На твое място ще си трая за това, малка клюкарке - каза ми Коул. - Или е нужно да ти напомня историята за убитата заради любопитството си котка?

Вече бе прекалено късно да скачам назад и да се преструвам, че не бях слушала, а пък и бях твърде объркана, за да се насилвам да играя сценки.