Александра Бракен - Неизчезваща

- ... наистина ли се върнахте? Успяхте ли да се срещнете с агента? Толкова ли е страшен, колкото казват всички? Може ли да...?

- Какво става? - попитах, поглеждайки ту към Нико, ту към телевизионния екран. Бяха избрали онзи, по който даваха местното време и новините в Калифорния.

Сякаш бях изсмукала думите от него. Джуд се напрегна по онзи негов начин, при който разшири очи, а после бързо пусна ослепителна усмивка, която бе малко пресилена за случая.

- Какво става? - повторих аз.

Джуд преглътна и погледна към Нико, преди да се наведе към ухото ми. Очите му огледаха атриума, търсейки тъмни ъгли, които не съществуваха.

- Изпратиха Блейк Хауард навън на Операция - каза той. - Ние просто...

- Блейк Хауард ли? Зеленото хлапе от Екип едно? - онова, което изглеждаше така, все едно можеше да го обезвредиш само с някакво си добре насочено кихане?

Джуд кимна и отново погледна нервно зад себе си.

- Аз просто... леко съм притеснен... Нико също.

Шок и ужас. Нико не подминаваше никоя добра теория на конспирациите, особено когато се отнасяше за Лигата. Всеки агент за него бе двоен агент. Албан всъщност работеше с Грей, за да свали Федералната коалиция. Някой тровеше с олово водата, която пиехме. Не знам откъде ги намираше или просто това беше начинът, по който мозъкът му обработваше всичката информация, която попиваше и явно не знаеше как да изолира.

- Най-вероятно го заменят за нещо - каза Нико, хващайки Разговорника. - За информация? За да си върнат друг агент? Това май никак не звучи откачено, нали? Тук и без това вече има толкова Зелени. Те се дразнят, че сме много. Мразят ни.

Постарах се да не врътвам очи.

- Операцията включва ли техника? - попитах аз.

- Ами... да, но... - отвърна Джуд. - Кога са пращали хлапе от Екип едно? Нормално ги използват само в рамките на Щаба.

Той не грешеше. Вида ги наричаше Пискуните и бе успяла да им лепне този прякор, който сега повтаряха всички. Зелените със своите прекомерни умения в областта на логиката и разсъжденията, които Лигата използваше в разшифроването на кодове и изработването на компютърни вируси, както и при създаването на тези луди устройства. Те всички имаха спъната походка, Нико също. Някаква странна полустъпка, при която си влачеха краката по плочките и караха маратонките си да издават леко пискливи звуци. Убедена съм, че си го предаваха един на друг на подсъзнателно ниво. Винаги се движеха в синхрон -така както го вършат частите на добре смазана машина.

- Той е пълнолетен и има умения, с които да им помогне - казах им аз. - Знам със сигурност, че другите Зелени екипи са заети тази седмица. Може той да е бил последната възможност.

- Не - отвърна Джуд. - Мислим, че го избраха нарочно. Искаха него.

Мина известно време, преди Джуд да събере куража да ме погледне отново. Щом го направи, изражението му бе толкова засрамено и ужасено, че усетих как лекичко омеквам, колкото да попитам:

- Има ли нещо, което не ми казвате? Какво точно пропускам?

Джуд сучеше разтегнатия подгъв на ризата си на възел. Нико само гледаше напред с немигащи очи, които се бяха фиксирали в Разговорника.

- Аз, Нико и... Блейк... - започна Джуд. - Преди три дни ние тримата нещо се занасяхме тук. Опитвахме се да построим кола с дистанционно от изостанали части за компютър.

- И...

- Нико трябваше да отиде да поговори с Кейт, но аз и Блейк взехме колата да я изпробваме по етажа. Беше около два следобед и тук нямаше никого, затова решихме, че не е проблем и няма да пречим. Но... нали знаеш онези стаи, в които слагаме неща за Операциите? Където държим елечетата, боеприпасите и другите работи?

Кимнах.

- От една от тях да се дочуваха гласове. Допуснах, че е възможно момчетата да играят карти или нещо подобно. Понякога го правят тук, долу, защото така могат да критикуват Албан или някого от съветниците - каза Джуд, който вече видимо се тресеше. - Но когато ги чух и долових какво говорят, разбрах, че не е игра. Руу, те приказваха за нас. Бяха Роб, Джарвин и няколко техни приятели. Те постоянно повтаряха неща като „Да намалим изродското поколение" и „Да върнем Албан обратно в релсите". Разбираха се как ще докажат каква загуба на време и ресурси сме ние.

Костите ми бяха превзети от внезапен хлад. Издърпах най-близкия стол и го доближих по-близо до Нико. Джуд направи същото и започна да кърши ръце.

- И те те хванаха, че ги подслушваш ли?

- Знам, че е глупаво, но като ги чух, така се стреснах, че без да искам, изпуснах колата. Избягахме, преди да отворят вратата, но съм убеден, че са успели да ни видят. Чух как Роб ме вика по име.