Вероника Рот - Смъртни белези

— Хубаво.

Послушах още малко приглушените им гласове, докато прахолякът в тунела не загъделичка носа ми. Замислих се върху собствената ми орис — дали щеше да ми даде сила, или да ме унищожи. Сега това ме плашеше много повече отпреди. Единственият стремеж на баща ми беше да завладее Тувхе, а Ризек беше орисан на провал, обречен да разочарова баща ми.

Опасно беше да разгневиш баща ми с нещо, което си неспособен да промениш.

Прокрадвайки се през тъмния тунел обратно към стаята ми, страдах за Риз. Страдах, докато не научих цялата истина.

ЕДИН СЕЗОН ПО-КЪСНО, КОГАТО БЯХ НА ОСЕМ, БРАТ МИ влетя в стаята ми, задъхан и подгизнал от дъжда. Тъкмо бях подредила всичките си фигурки на килима пред леглото ми. Бяха част от лова на отпадъци при миналогодишното ми странство до Отир, където обичаха дребни, безполезни предмети. Прекосявайки с тежки стъпки стаята, Ризек разруши бойната ми формация и аз извиках ядосано.

— Сайра.

Той клекна до мен. Вече беше на осемнайсет сезона, с въздълги ръце и крака и пъпчиво чело, но страхът го караше да изглежда по-малък. Сложих ръка на рамото му и го стиснах леко.

— Какво има? — попитах.

— Някога татко да те е водил някъде само за да ти… покаже нещо?

— Не. — Лазмет Ноавек никога не ме водеше никъде. Та той не ме поглеждаше, дори да бях пред него. Не че се сърдех. Още тогава знаех колко е опасно татко да впие поглед в теб. — Никога.

— Не е честно, нали? — каза ентусиазирано Риз. — И двамата сме му деца, трябва да се отнася с нас еднакво. Не мислиш ли?

— Ами… предполагам, че да — отвърнах. — Риз, какво е…

Риз просто долепи длан до бузата ми.

Стаята ми, с наситеносините пердета и ламперия от тъмно дърво, изчезна.

— Днес, Ризек — прозвуча гласът на баща ни, — ти ще дадеш заповедта.

Намирах се в малка тъмна стаичка с каменни стени и голям прозорец пред мен. Баща ни стоеше до лявото ми рамо, но изглеждаше някак по-дребен от обикновено — по принцип стигах едва до гърдите му, но в тази стая го гледах право в лицето. Стисках ръце пред себе си. Пръстите ми бяха дълги и слаби.

— Искаш… — Дишането ми беше плитко, забързано. Искаш аз да…

— Стегни се — изръмжа баща ми, сграбчи предницата на бронята ми и ме завлече до прозореца.

През него видях стар мъж с изпито, набръчкано лице и сива коса. Очите му бяха сухи и мъртви, а ръцете му — оковани. Баща ми кимна и стражите от съседната стая тръгнаха към затворника. Единият го хвана за раменете, за да не мърда, а другият нахлузи въже около врата му, затягайки здраво възела на тила му. Затворникът нe помръдна, крайниците му изглеждаха по-тежки от нормалното, сякаш през тях течеше олово, а не кръв.

Разтреперих се и не спрях да треперя.

— Този човек е изменник — обясни баща ми. Съзаклятничи срещу семейството ни. Разпространява клевети, че сме крали от помощите за гладуващите и болните на Шотет. А тези, които клеветят семейството ни, не заслужават бърза смърт — трябва да бъдат убити бавно. И ти трябва да си готов да дадеш заповед за полагащото им се наказание. Дори да го изпълниш ти самият, макар че за този урок е още рано.

Ужасът ce cви в стомаха ми като червей.

От гърлото на баща ми се изтръгна ядовит звук и той тикна нещо в ръката ми. Флакон, запечатан с восък.

— Ако не можеш сам да се успокоиш, това ще ти помогне — обясни той. — Но при всички случаи ще направиш това, което аз кажа.

Обелих с разтреперани пръсти восъка и изсипах съдържанието на флакона в устата си. Успокоителната отвара прогори гърлото ми, но само след секунди сърдечният ми ритъм се забави и паниката ми намаля.

Кимнах на баща ми и той щракна ключа на усилвателя в съседната стая. Отне ми известно време да открия думите в мъглата, спуснала се над съзнанието ми.

— Екзекутирайте го — заповядах с непознат глас.

Единият от стражите отстъпи назад и дръпна края на въжето, навървено през метална халка в тавана като конец през ухото на игла. И продължи да дърпа, докато краката на затворника не се отлепиха от пода. Пред очите ми лицето на мъжа се обагри в червено, а после и в лилаво. 'Гой се загърчи. Исках да извърна поглед, но не можех.

— Не всички ефективни действия трябва да се предприемат публично — заяви небрежно баща ми, изключвайки усилвателя с ключа. — Стражите ще пуснат слуха какво си готов да причиниш на онези, които говорят срещу теб, а други ще го разнесат още пo-надалеч и така цял Шотет ще познае силата и могъществото ти.