Вероника Рот: Смъртни белези

Вас Кузар се изсмя.

— Най-малкото ти дете, предполагам — обърна се той към Осех. — Знаеше ли, че говори шотетски?

— Не говоря шотетски — отвърна с тънък гласен Акос.

— Напротив, току-що го направи — отбеляза Вас. — Чудно ми е как семейство Кересет се е сдобило със син с шотетски корени?

— Акос — прошепна смаяно, почти въпросително Айджа.

— Нямам шотетски корени! — озъби се Акос и тримата войници се засмяха в един глас.

Чак тогава Акос чу уверените думи, излизащи от собствената му уста, чу насечените срички със затворени гласни. Чу шотетски, език, който никога не беше учил. Толкова различен от мелодичния тувхийски, който звучеше като вятър, улавящ полета на снежинките.

Говореше шотетски. И то не пo-зле от войниците. Но как, как бе възможно да говори език, който никога не е учил?

— Къде е жена ти, Осех? — попита Вас, насочвайки вниманието си отново към баща им. Завъртя меча на потока в юмрука си и черните пипала се размърдаха върху кожата му. — Ще я попитаме лично дали е палувала с някой шотетец, или споделя превъзходната ни кръв и е решила да не те уведоми по въпроса. При всички случаи оракулът ще е наясно как така най-малкият ѝ син говори свободно езика на откровенията.

— Няма я — отсече Осех. — Както сами виждате.

— Тувхеецът се има за много хитър? — отбеляза Вас. — Аз пък смятам, че е опасно да се правиш на хитър пред враговете си.

— Несъмнено в главата ти се въртят много глупави мисли — отвърна Осех и някак успя да изгледа отвисоко Вас, въпреки че беше принуден да коленичи против волята си. — Слуга на Ноавек. Ти си като мръсотията под ноктите ми.

Вас заби юмрук в лицето му с такава сила, че баща им се стовари настрани. Айджа извика и се хвърли към него, но войникът, стиснал ръката на Акос, го възпря. Вече държеше и двамата братя, без дори да се напряга, макар че Айджа, навършил шестнайсет сезона, беше почти с ръста на възрастен мъж.

Ниската маса във всекидневната се сцепи през средата, от край до край, и двете половини паднаха в противоположни посоки. Всички дреболии върху повърхността ѝ — стара чаша, книга, няколко парчета дърво, които баща им си беше приготвил за резбоване, се разпиляха по пода.

— На твое място — рече гърлено Вас — бих овладял дарбата си, Осех.

Осех долепи длан до лицето си за миг, после стрелна ръка и сграбчи китката на ниския, белязан шотетец от едната му страна и я усука толкова силно, че охлаби хватката му. Без да губи време, баща им грабна дръжката на меча на потока и я изтръгна от юмрука му, обръщайки оръжието към собственика му, и повдигна вежди.

— Давай, убий го — подкани го Вас. — Има още десетки като него, но синовете ти са ограничен брой.

Устната на Осех беше подута и кървеше, но той облиза кръвта с върха на езика си и надникна през рамо към Вас.

— Не знам къде е жена ми — повтори той. — Трябваше да проверите в храма. Точно тук няма да дойде, ако ви е усетила.

Вас погледна с усмивка меча в ръката му.

— Няма значение — каза на шотетски, надничайки към войника, който държеше Акос с едната си ръка, а с другата притискаше Айджа към стената. — Наш приоритет е детето.

— Знаем кой е най-малкият — отвърна войникът на същия език и отново дръпна Акос за ръката. — Но кой от другите двама е роден втори?

— Татко — извика отчаяно Акос. — Искат да знаят кой е По-малкото дете. Кой от двамата е роден преди мен…

Войникът пусна Акос, но само за да го зашлеви с опакото на ръката си по едната скула. Акос залитна и се блъсна в стената, Киси простена, приведе се над него и замилва с пръсти лицето му.

Осех извика през зъби и скочи в атака, забивайки отнетия меч на потока дълбоко в тялото на Вас, право през бронята.

Вас дори не трепна. Просто се усмихна злобно, хвана дръжката на меча и го изтръгна от плътта си. От раната шурна кръв и попи в тъмните му панталони.

— Знаеш името ми, но не и каква дарба притежавам? — учуди се кротко Вас. — За твое сведение, не усещам болка.

Той отново сграбчи лакътя на Осех, издърпа ръката му към себе си и заби острието в меката ѝ част, разсичайки плътта надолу, докато баща им не застена така, както Акос никога не гo беше чувал преди. Кръв оплиска пода. Айджа изкрещя отново и се загърчи в хватката на войника, а Киси изкриви лице, без да издаде нито звук.

Акос не можеше да стои безучастно. Скочи на крака, колкото и да го болеше скулата, въпреки че не беше в състояние да направи нищо.

— Айджа — каза тихо. — Бягай.

И се хвърли върху Вас, решен да зарови пръсти в раната му, дълбаейки все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не стигне костите му, сърцето му.