Реймънд Фийст - САГА ЗА ИМПЕРИЯТА - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

— Позволи ми да ти представя Аракаси, ценен слуга на Акома, който се радва на най-дълбокото ни уважение.

Интересът на лорд Кеда се изостри. Този невзрачен мъж с почти нечовешката му съсредоточеност: възможно ли беше това да е прочутият шпионин, благодарение на когото Акома бяха така удивително добре осведомени?

Отговори му самият Аракаси, сякаш по някакъв свръхестествен начин бе разчел мислите му:

— Оттеглих се от предишния си пост — каза с глас като кадифе, плъзгащо се по камък. — Бях доскоро Началник на шпионите за Акома. Но открих, че животът и природата таят тайни по-дълбоки от интригите, сътворени от хора.

Лорд Кеда се замисли над това забележително твърдение, възхитен от мъжа, който го изказа.

Но императорът, на когото гостуваха всички, все още беше твърде млад за фини нюанси. Завъртя се нетърпеливо на позлатените си възглавнички, плесна с ръце и нареди:

— Доведете пленника.

Влязоха двама Имперски бели, придружаващи слаб мъж с изгризани нокти и хитри очи. Лорд Кеда го познаваше — беше Чумака, който бе служил на покойния лорд Джиро като Първи съветник. Имперският канцлер се намръщи, зачуден защо са го повикали на този частен съвет, след като постът му не беше съдебен. Длъжността му беше повече административна и той нямаше съдийската власт да потвърди обвинение в държавна измяна.

Лорд Джиро със сигурност беше стоял зад убийството на император Ичиндар. Омечан бяха наследили обсадните машини, а войските им бяха около града, за да подкрепят заговора на Анасати да заграбят трона. Чумака не можеше да не е замесен. Най-вероятно убийственият план бе замислен от него самия.

Мара отговори на безпокойството на лорд Кеда.

— Призован си като свидетел — обясни му спокойно.

Чумака удостои императора с дълбок поклон, а след това се поклони доземи на Мара и промълви:

— Велика лейди, чувал съм за доброто ти сърце. Предавам се на твоята милост и моля за пощада.

Лорд Кеда се намръщи. Този човек беше личният съветник на лорд Джиро. Със сигурност имаше пръст в убийството на бащата на Хокану, както и в отравянето на самата лейди Мара.

Това, че Мара го знае, се виждаше на лицето й. Гънките покрай устата й говореха за затаена болка. Ако не беше намесата на този човек и разминалото се на косъм покушение над живота й, навярно все още щеше да може да ражда деца. Съпругът, с когото бе принудена да се раздели, все още можеше да е до нея.

Чумака лежеше проснат на пода, с леко разтреперани ръце. Нямаше арогантност в него. Смирението му изглеждаше дълбоко искрено.

— Джъстин — промълви дрезгаво Мара.

Момчето й отвърна с поглед, издаващ вътрешен бунт.

Мара се стегна и понечи да каже нещо, но Аракаси я изпревари.

— Твое величество — заговори той с тон, който застърга като стара ръжда, — има моменти, в които човек да отприщи гнева си, и други, в които да прояви снизходителност. Съветвам те да избереш като мъж и император. Прецени мъдро. Този мъж, който се хвърля в нозете ви и моли за милост, е най-гениалният противник, когото съм познавал. Ти вече прости на всеки друг враг в държавата, но за този трябва да вземеш специално решение. Или заповядай да го екзекутират, или го задължи да се закълне да служи и му възложи работа. Твърде опасен е, за да се остави да ходи на свобода из империята.

Рижите вежди на Джъстин се сбраха. Младият император мисли дълго и накрая заяви:

— Не мога да реша. Майко, този човек е отговорен за повече нанесена болка от всеки друг. Оставям на теб да решиш какво да правим с живота му.

Дамата в траурно червено изгледа оредялата коса на присвития в нозете й мъж. Отне й дълго време, докато проговори:

— Стани, Чумака.

Затворникът се подчини. В очите му нямаше и помен от доскорошната хитрост. Погледна господарката, чийто избор щеше да предопредели съдбата му, и по дълбокото смирение в очите му всички в залата разбраха: той не знаеше нито една причина на този свят тя да му прости.

— Каквато е волята на милейди — промълви Чумака с глас на смъртник.

Погледът на Мара се впи в него.

— Отговори ми с доблест. Закълни се в своя дух, който ще бъде вързан на Колелото на живота, след като това съществуване свърши. Защо го направи?

Не уточни за кое престъпление трябва да отговаря. Може би назоваването им едно по едно бе твърде болезнено за нея. По-вероятно беше твърде изтръпнала от сполетелите я събития, за да държи на едно или друго. Или беше хитрост, за да остави избора на Чумака и да прецени по него по-дълбоките мотиви.