Реймънд Фийст - САГА ЗА ИМПЕРИЯТА - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

Бас държа, че ще до час ще е паднал пиян от празнуване.

Джъстин се вгледа в познатото лице на Аракаси.

— Не бъди толкова самодоволен. И твоят ред ще дойде.

Началникът на шпионите на Акома го изгледа питащо, но Джъстин отказа да обясни повече, а впери поглед право напред.

Не всички имперски дарове този ден щяха да са радостни като лордската титла на Люджан. Джъстин кимна на херолда и той извика името на Хокану от Шинцаваи.

Този път мнозина в редиците на управляващите лордове се спогледаха открито, част от тях — с ревност. Лейди Мара беше заявила, че ще е честен и справедлив регент, но сега немалко от присъстващите предположиха, че ще издаде користта си, като назначи съпруга си на някоя висша длъжност или пост.

Дори това да беше вярно, лицето на Хокану, когато подходи към имперския подиум, беше кораво като камък. Не изглеждаше нито зарадван, нито притеснен — само твърдо безразличен, когато направи поклона си пред Небесната светлина.

Поклонът му бе за Джъстин, но очите му, щом се изправи, се извърнаха към лейди Мара. Тя също не изглеждаше особено зарадвана, че е обект на суровия поглед на съпруга си. Сдържано официална, дори по-пребледняла отпреди, гледаше вдървено напред, когато Негово императорско величество направи прокламацията си:

— Нека всички присъстващи да чуят и запомнят. Вашият император прави каквото трябва за Доброто на империята. Отбелязано беше надлежно, че вчера с церемония в храма на Джуран детето Касума е било посветено от баща си да стане наследничката на мантията на Акома. — Джъстин замълча, преглътна и с неприсъщо за годините му мъжество укрепи гласа си. — Това привлече нашето внимание към Шинцаваи, дом, който сега е без наследник. По желание на лейди Мара, тъй като бе обявена за безплодна от жреците на Хантукама, тя е подала молба за развод. — Джъстин наведе очи и се загледа неловко в краката си. — Като Небесна светлина, за Доброто на империята, намерих за уместно да удовлетворя молбата й.

Глухо мърморене се понесе в претъпканата зала.

Хокану изглеждаше стъписан, макар изражението му да не се промени. Само очите му, впити в очите на Мара, издаваха безмълвна болка.

Джъстин вдигна ръка пред устата си, за да потуши хлипа си.

— Шинцаваи е твърде велик дом и твърде важен за империята, за да се позволи вътрешен раздор, като остане без наследник. С настоящото на лорд Хокану се повелява от императора да си намери жена и да се венчае отново, за да създаде здрави деца.

Мара бе тази, която слезе от подиума, за да поднесе документите за развод с имперските печати. Тръгна в стъписаната тишина, последвана от шепот — всички ясно виждаха, че обича своя лорд. Жертвата й смири дребнавите мисли и на най-амбициозните управляващи лордове. Не беше каквото очакваха, а истинска Слуга на империята и действаше безкористно дори когато необходимостта от това я нараняваше.

Бившите съпруга и съпруг се събраха пред подиума. Оголени пред погледите на всички, не можеха да се прегърнат и да заплачат. Мара беше благодарна за това. Само гордостта на предците й я спря да извика умолително. Сърцето й не искаше да има нищо общо с този жесток избор. Копнееше да се хвърли в нозете на Хокану и да го помоли да върне документите, които Джъстин със сълзи на очи бе подписал тази сутрин.

Смятала беше да мълчи, но думите изригнаха от нея несдържани:

— Трябваше да го направя! Мили богове, обичам те, но това е… — Замълча и овладя сълзите си.

— Трябваше да стане — отвърна Хокану с глас, разтреперан като нейния. — Империята се нуждае от цялата ни сила.

Ясното му разбиране на необходимостта бе като меч, който нанася удар, дар, който заплаши, да подрони цялата й решимост. Мара задържа свитъка с жестоките му думи и официални печати все едно бе залепен към плътта й.

Хокану нежно взе документа от ръката й и промълви:

— Винаги ще бъдеш моята лейди. Може да създам синове от друга, но сърцето ми винаги ще е твое. — Ръцете му трепереха и златните лентички запърхаха и заблещукаха на светлината. Очите му бяха изпълнени с болка и той си спомни жреца на Хантукама, който бе казал, че обича Мара твърде много: с цената на самия себе си, нежно го бе укорил светия мъж. С горчивина и едва сега Хокану разбра величината на тази истина. Почти бе позволил грижата му за Мара да изложи на риск дома Шинцаваи.

Империята не можеше да си позволи никаква слабост, още по-малко причинена от сърдечни страсти. Мара беше права, колкото и болезнено да беше решението й в този техен час на триумф. Беше осъзнала необходимостта от тази раздяла. Несъзнателно той бе направил избора й още по-наложителен с твърдоглавото си решение за Касума.