Реймънд Фийст - САГА ЗА ИМПЕРИЯТА - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

— Стани, Люджан. — Момчето се хилеше със същата обич, която бе показало първия път, щом успя да докосне учителя си в упражненията с дървени мечове.

Люджан бе твърде зашеметен, за да реагира, така че Имперският бял със скритото в сянка лице го подбутна с крак и промърмори нещо, което никой друг не успя да чуе. Бойният водач на Акома скочи като изритан и погледна императора си в лицето.

Усмивката на Джъстин стана още по-доволна.

— С настоящото императорът дарява Люджан, офицер от Акома, с официално разрешение да учреди свой собствен дом. Нека се чуе от всички: децата и слугите, и войниците на този воин ще носят цветовете от него отредени и ще се заклеват над натамито на дома Люджан. Светият камък очаква своя нов лорд и господар в храма на Чочокан. Документите за разрешението ще бъдат връчени от Добрата слуга Мара. — Усмивката на Джъстин заплашваше да избие в смях. — Можеш да се поклониш на своя император и да му се закълнеш във вярност, лорд Люджан от дома Люджан.

Люджан, който никога в живота си не се беше оказвал лишен от дар слово, този път можа само да зяпне като риба. Направи поклона си и успя някак да запази приличие, докато се оттегляше надолу по стъпалата. Но когато се озова срещу лейди Мара, очите му, които срещнаха нейните, блестяха подозрително.

— Милейди — промълви дрезгаво Люджан, все още смутен.

Мара сведе глава.

— Милорд.

Хвана ръката му, когато понечи да се дръпне, притеснен от титлата, вдигна я и постави в дланта му три свитъка. Само един бе стегнат с лентички имперско злато. Другите два бяха увити със зелено и украсени с печата с птицата шатра на Акома.

Мара се усмихна.

— Мой първи войнико, най-храбрият от сивите воини, които са се заклевали в служба на Акома, и мой най-стар приятелю между живите: официално те освобождавам от този момент от клетвите ти над натамито на Акома, с радост, след като от днес вече служиш на своята собствена съдба. Днес се ражда един велик дом. Към титлата на управляващ лорд, с която Небесната светлина намери за подобаващо да те възнагради, Акома добавя своите дарове на признание. — Стисна ръката му. — Първо, домът Люджан ще има права над именията, които бяха мои по рождено право. Всички земи и стока на имотите съседни на Сулан-Ку от днес са твои, за да ги ръководиш и пазиш за своите наследници, с полянката за размишление, която да бъде осветена като място за натамито на твоя дом.

— Милейди… — заекна Люджан.

Мара го изпревари.

— Милорд, с това имение аз, като лейди на Акома, ти подарявам службата на петстотин воини. Те ще бъдат съставени първо от всички онези, които се заклеха в съглашение с теб в четата ви на сиви воини. Останалите ще са по твой избор, измежду желаещите да ти служат в гарнизона, вече настанен в имението при Сулан-Ку.

Люджан възвърна достатъчно от веселия си нрав, за да се ухили.

— Богове — промърмори той, — чакай само мъжете да чуят. Започнаха с кражба на две нийдра за храна, а сега ще са офицери в моя дом! — Изкиска се, а после сви рамене и щеше да наруши протокола с буен смях, но Мара го спря, като докосна последния свитък в ръката му.

— Предлага ти се почетно място в клан Хадама, ако го пожелаеш. Ако Кейоке беше жив, щеше да каже, че си се научил добре. Той смяташе Папевайо за сина на своето сърце, след моя брат Ланокота. Ти беше най-младият му син… и накрая онзи, с когото се гордееше най-много.

Люджан изпита болезнен миг на скръб по стария мъж, който винаги се беше държал с него откровено и който бе един от първите, признал и възнаградил командирските му дарби. В почит към бившия си офицер той се наведе и докосна свитъците с чело.

— Твърде щедра си — каза на Мара. — Ако всеки крадец на нийдра в тази империя разбере, че би могъл да се издигне толкова високо, ще управляваш хаос. — После стана сериозен и се поклони. — В сърцето ми винаги ще бъдеш моята господарка, лейди Мара. Нека цветовете на дома Люджан бъдат сиво и зелено: сиво в символ на спомен за произхода ми и зелено заради службата ми на Акома, която ме доведе до този почетен връх.

— Сиво и зелено са цветовете на дом Люджан! — извика високо имперският херолд до подиума, за да може всички лордове да чуят и да запомнят.

Мара се усмихна зарадвана от този жест на почит.

— Сега да те няма! — прошепна на бившия си офицер. — Да спазиш обещанието, което ми се закле да изпълниш в Чака-а. Ожени се за добра жена, създай деца и живей до преклонна възраст!

Люджан отдаде наперено чест, завъртя се кръгом и закрачи обратно през редиците равни нему благородници, а Имперският бял вдясно от императора промълви тихо: