Реймънд Фийст - КРОНДОР,СИНОВЕТЕ НА КРОНДОР

Николас усети нечия ръка на рамото си, вдигна очи и видя до себе си Яша. Изправи се и тя му каза:

— Е, сега вече ще тръгнем ли към твоя дом?

Сълзите го задавиха, потекоха неудържимо по бузите му и той я прегърна и я притисна до гърдите си. Кимна, изхлипа от облекчение и скръб и отвърна:

— Да. Тръгваме за дома.

Съвзе се, избута Яша от себе си, обърна се към квартердека и извика:

— Пикенс, обръщай към Крондор!

— По реите, плъхове мързеливи! — изрева Амос.

„Кралски орел“ бавно зави, вятърът изду платната му и той се понесе гордо по белите гребени между двата пламтящи вражески кораба.

Амос застана до Николас и го прегърна през рамо.

— Казвал ли съм ти напоследък, че все повече започваш да ми напомняш за баща си?

Ник се обърна към него. Очите му блестяха от неизтритите сълзи.

— Не — отвърна той хрипливо.

Амос стисна рамото му и прошепна:

— Е, сега ти го казвам. И се гордея с теб така, както щях да се гордея, ако ти бях дядо.

— Благодаря — усмихна се насила Николас. — Дядо.

Амос го стисна, разтърси го и каза:

— Дядо значи! По дяволите, ти си същият като него. Опитваш се да му отнемеш веселото на живота!

Николас се усмихна, сложи ръка на рамото на Амос и каза:

— На твоя живот никой не може да му отнеме веселото, Амос.

Амос му отвърна с малко тъжна усмивка:

— Нали? Макар че дни като този карат човек да разбере защо „веселото“ е толкова важно.

И неочаквано прегърна Николас и го притисна до себе си.

— Да погребем мъртвите, Николас, да вдигнем чаши в тяхна памет и да се връщаме у дома.

Групата, струпала се на палубата, беше притихнала. В душите на всички се смесваха дълбокото облекчение от избавлението, почудата от гледката с дракона и скръбта заради изгубените приятели.

Гуда и Тука не бяха единствените загинали. Една от слугините на Яша, нейна добра приятелка, се бе заляла с вряща смола и се бе хвърлила във вълните, преди да пламне и да застраши кораба.

Загинали бяха петима от наемниците, както и трима лодкари, а десетима мъже от Крудий бяха дали живота си, за да защитят Кралството. Николас ги беше проверил по име и бе разбрал, че половината от тях бяха били сред тези, които бяха тръгнали с Амос и него на спасителната експедиция.

Заповядал бе да отворят едно от буретата с бренди и когато всички се строиха пред него, каза:

— Някои от вас знаят всичко, което преживяхме, а други са отскоро сред нас. Но без помощта на всички ви едва ли щяхме да постигнем всичко това. Короната ви е длъжник. Решил съм цялата плячка, останала в този сандък, да бъде разделена по равно между всички вас. — Наемниците се захилиха доволни, а моряците и войниците на Кралството се спогледаха учудено, но и те се заусмихваха одобрително. Наградите за служба на Кралството бяха рядкост. — Загубихме добри приятели — каза Николас, вдигна чашата си и каза: — За Гуда и за всички останали.

Всички отпиха и Николас каза:

— За вас, които дойдохте с нас през този огромен океан в чужда земя, ще направим всичко, което е по силите ни, за да се почувствате като у дома си. Не знам точно как ще ви помогнем да се върнете в родината си, но рано или късно ще го направим. Имате думата ми. А дотогава мога да ви обещая почтена работа и добро заплащане за всички.

Обърна се към залеза, червено-оранжев и златист зад пушека на догарящите кораби, и каза:

— Да вдигнем платна към Крондор!

Екипажът отвърна с възторжени викове и мъжете наскачаха по задачите си, нетърпеливи най-сетне да се отправят към дома.

След три дни, някъде по пладне, влязоха в залива на Крондор. Амос бе заповядал да вдигнат кралския флаг и разтревоженият пристанищен лоцман побърза да ги посрещне.

— Амос, искаш ли да го откараш до кея? — попита Николас.

Амос сви рамене.

— Няма смисъл. Не е същото. Виж, ако беше истинският „Орел“ или моят си „Кралски дракон“ — тогава може би. — Репликата му накара лоцмана да ги изгледа объркано. След което Амос добави със зла усмивка: — Би трябвало да се поупражняваш да влизаш в пристана с вдигнати платна. Какъв по-сгоден момент от този?

Николас също се ухили и викна:

— Вдигнете всички платна!

— В-ваше височество — заекна лоцманът. — Моля ви. Свалете платната и ни позволете да ви вкараме на буксир.

— Хари! — изрева Николас. — Бягай при носа и гледай помощник-лоцманът да не припадне.

Моряците запълзяха по такелажа и по-малките кораби из залива започнаха припряно да се отдръпват от пътя им. Кралският флаг на „Орел“ му даваше пълно предимство, а и всички добре познаваха навика на адмирала да влиза на пълен ход в кралските кейове. И тъй като на главната мачта се вееше и знамето на Траск, на никой благоразумен човек не можеше да му хрумне да се изпречва пред носа на „Кралски орел“. Единствените двама, които си го бяха позволили веднъж, сега бяха на палубата му.