Реймънд Фийст - КРОНДОР,СИНОВЕТЕ НА КРОНДОР

Николас бързо се качи на квартердека и загледа как се плъзгат покрай обгърнатата в пламъци „Чайка“. Марк скочи от такелажа и сложи ръка на рамото на братовчед си.

— Успяхме.

— Дано — отвърна Николас.

И изведнъж ръката на Марк стисна рамото му и той видя това, което беше забелязал Марк. По палубата на „Чайка“ се разтичаха човешки фигури. Сред хората, наизлезли от долните палуби, обгърнати от пушека и искрите, стояха Маргарет и Абигейл и пищяха от ужас.

Бяха достатъчно близо, за да ги чуват, и Николас и Марк занемяха от потрес. Николас погледна надолу към главната палуба и видя там Маргарет, облечена в късата си ризка, докато Маргарет на „Чайка“ беше облечена в роклята на принцесата.

После Маргарет от „Чайка“ извика:

— Марк! Помогни ми!

Абигейл до нея изпищя:

— Николас! Спасете ни!

Чу се тътен, нещо долу в недрата на „Чайка“ се подпали и пламъците изригнаха през люковете. Роклята на тялото на Маргарет от „Чайка“ пламна и тя запищя и заудря пламъците с ръце.

Една стрела излетя от такелажа и я порази в гърдите и тя се срина и се скри от погледите им. Втора стрела порази в гърдите Абигейл и тя също падна.

Калис леко скочи до Николас и Марк и каза:

— Не виждах смисъл това да продължава. Макар да бяха фалшиви, гледката не беше по-малко ужасна.

Кимна към Абигейл, вцепенена в ням ужас пред образа на собствената си смърт. Маргарет до нея стоеше с пепеляво лице и Антъни стискаше ръцете й.

Николас кимна и извърна очи към кърмата. Галерата се носеше към тях.

— Пригответе се! — извика той. — Още не сме свършили! Силно на щирборд, Пикенс.

— Вижте! — изрева Амос.

Накор и Праджи притичаха по палубата и застанаха пред Николас.

— Какво? — попита Праджи.

— Кой е онзи на носа?

— Даакон — студено каза Накор и Николас потръпна.

Мъжът, облечен в кафяв халат, стоеше на носа, скръстил ръце пред гърди, и наблюдаваше безстрастно бягащия „Орел“ и горящата като факел „Чайка“.

— Сигурно е използвал чародейство, за да докара галерата чак тук — каза Праджи.

— Не — отвърна Накор. — Тук няма чародейство. Преследвал ни е непрекъснато. Използвал е само номер, за да се скрие.

— Невъзможно! — извика Амос. — Този кораб не би могъл да побере толкова запаси, за да изхранят екипажа и робите!

— Вижте — посочи Николас.

Напред пристъпи Валгаша, Върховният повелител, и застана до Даакон. Кожата му беше бледа, подпухнала и нацвъкана от мухи, а движенията му — отсечени и некоординирани. На китката му бе разперил криле орелът — разкапващо се подобие на птица.

— Некромантия — промълви Накор. — Кучи син!

Даакон вдигна ръце нагоре и Николас отново усети как настръхва.

— Изрича заклинание — извика Антъни.

Калис стреля, но железният връх на стрелата сякаш се удари в невидима стена на педя от тялото на магьосника и падна на палубата.

Хората започнаха да се трупат на палубата и заредиха тихи молитви към боговете, загледани в приближаващия ги кораб на мъртъвците. На другата палуба също се струпаха човешки фигури — безмълвна сила, съставена от оживели трупове.

Накор затвори очи и направи някакъв жест, след това ги отвори отново и каза:

— Много лошо. Използва могъщи номера, за да накара онези тела да се движат, но още по-лошото е, че и те носят заразата.

— Не можем да предприемем втори щурм — каза Амос. — Нямаме нито сили, нито достатъчно катран и масло.

— Ще ги вземем на таран — каза Николас.

— Не и в този живот — поклати глава Амос и посочи. — Мъртви или не, гребците им гребат като дяволи!

— Могъща магия — изръмжа Праджи и се изплю през борда.

— Как да се бием с мъртъвци? — попита Марк.

— По най-добрия начин, който знаем — отвърна Николас, извади сабята си, погледна към далечния бряг и извика:

— Къде сме сега, Амос?

— На по-малко от половин ден плаване от Края на сушата и на още три дни от Крондор.

— Ще ги оставим да приближат, ще подпалим „Орел“ и онези, които могат, ще доплават до брега.

— Повече от три мили е — каза тихо Амос. — Малцина от нас ще се справят.

— Знам — отвърна още по-тихо Николас.

Хари дотича задъхан и викна:

— Ще се бием с това?

Николас кимна.

— Антъни! — извика Накор.

— Какво? — отзова се младият чародей.

— Време е! — ухили се Накор.

— За какво е време? — погледна го объркано Антъни.

— Използвай амулета!

Очите на Антъни се присвиха, а после русокосият маг бръкна под туниката си и извади талисмана, който им бе дал Пъг, стисна го в шепата си и извика: