Реймънд Фийст - ВОЙНАТА НА СТУДЕНОКРЪВНИТЕ - ЦЯЛАТА САГА

Даш помълча малко, после каза:

— Ако го направя, това ще ми осигури повече време да си подредя нещата. Добре, ще изчакам, докато принцът и принцесата се върнат от Риланон, и тогава ще се откажа от титлите и поста.

Джими се ухили.

— Ще те разубедя.

— Все пак няма да дойда на вечеря. Ще се видим сутринта, преди да тръгнеш.

Прегърнаха се и Даш напусна голямата зала и пое през главния вход и през двора, към затвора.

В най-тъмните часове на нощта, преди небето на изток да започне да изсветлява, един самотен човек се притаи в сенките до пристанището. Озърташе се постоянно, сякаш се боеше да не би да го следят, а накрая се шмугна в един вход и изчака да види дали има някой зад него.

Мина дълго време преди да пристъпи през открехнатата врата и веднага някой опря кама в гърлото му.

— Отиваме ли някъде, Рийзи?

Очите на крадеца се опулиха.

— Шерифе! Не съм бил на врътката, честно. Просто се връщах в дупката си да поспя.

— Трябва ми информация и ти ще ми я дадеш — каза Даш.

— Готово. К’вото поискаш.

— Кой е новият Дневен майстор, след като умря Трина?

— Ако ти кажа, отиде ми животът — каза Рийзи.

— Ако не ми кажеш, отиде ти животът. Нямам намерение да те влача в затвора за някакъв тъп съд и бесилка. Ще ти клъцна гърлото още тук.

— Все едно — каза Рийзи. — Никой не е. Почти не останаха Шегаджии, откакто Праведника и Трина умряха.

— А Нощният кой е?

— Той умря през войната. Вече нямаме водачи. Даже в При Мамчето вече не е безопасно. Някой гласи нова банда при Рибарското, щото е фрашкано със стока от неразтоварените кораби. Има и няколко типове, мотаят се около пристанището. Времената не са каквито бяха, Даш.

— Кажи ми къде да намеря бандите в Рибарското и на пристанището.

Рийзи му каза каквото знаеше.

— А сега запомни добре. Нещата в Крондор се променят и ние сме тези, които ще ги променим.

— Ние? — учуди се Рийзи.

— Ти и аз.

— Ако ме пипнат, че бачкам за шерифа, пиши ме умрял — каза Рийзи.

— О, преди да свършим ще съжалиш, че не е било толкова просто. Умник си ти, Рийзи: я колко умен беше, когато се лепна с Талвин и се измъкна от плена.

— Е, надуших шанса и го използвах.

— Да ми кажеш още някой умник или умница, някой, който работи добре с децата?

— На Джени й сече пипето, също на просяците и джебчиите като нея.

— Добре. Искам двамата с Джени да се срещнете с мен при резервоара на северната стена, час след залез, утре. — Пусна ризата му и прибра камата.

— Ами ако просто духна?

— Тогава ще те намеря и ще те убия — каза Даш. — Час след залез. И само двамата.

— Ще я доведа — каза Рийзи и побягна в тъмното.

Даш се огледа да се увери, че не го следят, и тръгна в обратната посока.

Джими стана да си тръгва и Франсин каза:

— Джими, може ли да поговоря с теб?

Джими се усмихна.

— Винаги, Франси.

Тя се приближи.

— Ако градината все още е останала, можем да се поразходим.

— А една обиколка на плаца?

Тя се засмя.

— И това ще свърши работа.

Обърна се към баща си и Патрик и каза:

— Няма да се бавим. — Минаха по дългия коридор до терасата с изглед към плаца. Вечерният въздух беше топъл и ухаеше на цветя.

— Когато се върнем, при първа възможност ще се погрижа да възстановят градината.

— Ще е хубаво — каза Джими.

— Ще се върнеш ли в Крондор за празника на Средилетие? — попита Франси.

— Сигурно не. Ще отплавам до Ролдем да посетя мама. След смъртта на татко тя никога повече няма да се върне в Кралството.

Франсин въздъхна.

— Те така и не се обикнаха, нали?

Джими поклати глава.

— Мисля, че просто си харесваха някои качества. Тя се възхищаваше от дипломатическите умения на татко. Ролдем е страна на изискани нрави. Той беше много добър танцьор, знаеш ли?

— Помня, че го видях на едно празненство в кралския двор. Беше чаровник. Като дете изпитвах влечение към него.

— Беше чудесен баща — каза Джими тъжно. — Той пък харесваше дарбата на майка да организира. Независимо дали имаше един или сто гости на вечеря, тя винаги подготвяше всичко. Той се шегуваше, че от нея щяло да излезе по-добър херцог от него.

— Но така и не се сближиха?

— Не — каза с тъга Джими. — Знам, че майка имаше любовници, макар че винаги е била дискретна в тези неща. За татко не знам. Той като че ли все беше зает със задачите, които му възлагаше дядо. Сигурно е бил твърде зает, за да го интересува.

— Но се грижеше за теб и Даш.

Джими кимна.

— Да. Винаги беше щедър в чувствата си към нас.