Реймънд Фийст: ВОЙНАТА НА СТУДЕНОКРЪВНИТЕ - ЦЯЛАТА САГА

— Дори боговете трябва да се учат — каза Накор на Миранда. — Връзката на твоя баща със Сариг не беше особено ефективна, от гледна точка на бога, затова вместо да повтаря грешката си, той е предпочел различна тактика.

— В това, което предприемаме, виждам някакво безсилие — каза тя.

— Може би — подхвърли Накор. — Но видяхме удивителни неща. Възникването на храма на Арч-Индар не е дребно събитие. Столетия наред той ще е една малка и несъществена секта и повечето, които ще се натъкват на нея, няма да смятат, че е равна по значение на отдавна установените култове към Асталон, Дала, Сунг и други по-малки богове, но фактът, че във вселената съществува достатъчно от чистотата на Богинята, за да възпира опитите на Налар да всее хаос на нашия свят, е чудо. Може да няма повече друга подобна проява цели столетия, но ние знаем, че може и да има.

— А ти? — попита Пъг. — Какви са твоите планове?

— Моята работа тук приключи, поне засега — каза Накор.

— Къде ще отидеш? — попита Миранда.

— Ще обикалям… Ще издирвам слуги на Налар и ще ви се обаждам, ако намеря такива. И от време на време ще срещам вероятни кандидати за вашата общност и ще ви ги изпращам. И от време на време ще се връщам, за да ям от вашата храна и да пия от вашето вино, и да видя какво ново и интересно става тук.

— Винаги ще си добре дошъл, Накор.

— На кого служиш все пак, Накор? — попита Миранда.

Накор се ухили.

— На себе си. На всички нас. На всичко. — Сви рамене. — Не знам. Може би някой ден ще разбера, но засега съм решил да скитам, да уча нови неща и да помагам, където мога.

— Добре — каза Пъг и посегна да напълни отново бокалите. — Поостани още малко, докато изградя новия си съвет тук, и ми дай възможност да се възползвам от мъдростта ти.

Накор каза:

— Ако го смяташ за мъдрост, значи наистина имаш нужда от съвета ми.

Миранда се засмя.

Заехтяха тръби, забиха барабани и принцът и годеницата му излязоха от тронната зала. След месец и половина относителен мир, откакто Пъг бе приключил войната, Короната бе решила, че вече е време за официалното обявяване на годежа. Патрик току-що бе уведомил двора, че той и Франсин ще заминат в края на месеца за Риланон, за царствения си брак. Благородниците и по-влиятелните граждани в залата отвърнаха с радостни възгласи и зачакаха ред да се пръснат, след като Патрик придружи Франсин извън залата.

Джими приближи до Ерик фон Даркмоор и каза:

— Капитане, исках само да изразя силното си впечатление от онова, което прочетох за действията ви в Ябон.

Ерик сви рамене.

— След онова което направиха Пъг, Накор и другите, не срещнахме сериозна съпротива.

— Но онези усилени маршове все пак трябва да са били убийствени.

— Бяха — каза Ерик. — Вървяхме предимно пеш, защото нямахме коне. Иначе не срещнахме особени проблеми с овладяването на районите, в които влизахме, а след като освободихме затворниците в Илит и Зюн, вече разполагахме с достатъчно хора, които да оставим след себе си като тъмничари. Докато стигнем Ла Мут, ловяхме само бандити, нищо повече. След като генерал Нордан се съгласи да отведе онези, които искаха да си ходят — и неколцина, които не искаха — в Новиндус, а останалите бяха изпратени да служат при Дуко, нещата са сравнително спокойни.

— И все пак бяха три впечатляващи седмици — каза Джими.

— Съжалявам само, че нямахме повече кораби — каза Ерик. — Тая сделка с квеганците — да ни превозват нашествениците през морето… побиват ме тръпки всеки път, щом видя квегански кораб на котва при Рибарско селище.

— Обвинявайте стария си приятел — каза Джими и посочи Ру, който стоеше до жена си и си говореше с някакъв дребен благородник.

— Ру винаги надушва добрата възможност. Жалко, че не мога да разбера как накара квеганците да приемат сделката. С тях обикновено е невъзможно да се разбереш.

Джими сви рамене.

— Вероятно просто е разбрал какво наистина искат и се е съгласил да им го даде. Така става обикновено в бизнеса.

— Бизнеса ще го оставя на Ру. Да бъда капитан на Пурпурните орли ми стига.

— Изненадан съм, че отказахте повишението — каза Джими.

— Доволен съм от поста си. Да си капитан на гвардията е повече церемония, отколкото войниклък.

— Но е само една стъпка до поста мечемайстор на херцог или рицар-маршал тук в Крондор.

Ерик се усмихна.

— Доволен съм. Командвам Пурпурните орли и мисля, че на Кралството му трябва войска, независима от другите благородници. Войната можеше да протече по друг начин, ако имахме кралски гарнизони в Сарт, Илит и Зюн.