Сара Маас - Империя на бури

Манон премери с поглед високия, длъгнест мъж. Вече им беше поднесъл два дара: уважение към баба й и истинското име на херцога. Ераван.

Стана й чудно какво ли знаеше за него Гислейн, която сега стоеше на пост в коридора.

Валгският крал кимна с благоволение. Лордът на Перант отиде с бързи стъпки до малката масичка до стената и взе една кана, а Манон и Майка Черноклюна заеха местата срещу демонския крал.

Уважение – нещото, което Върнън нито веднъж не беше проявил без саркастичната си усмивчица. Сега обаче...

Може би сега, когато лордът на Перант най-сетне беше осъзнал що за чудовище държеше повода му, отчаяно си търсеше съюзници. Знаеше, че Манон... че Манон наистина може да е имала пръст във взрива.

Тя пое една от чашите от резбовани рога, които Върнън сервира пред тях, но не отпи от водата. Баба й също.

От другата страна на масата Ераван се усмихна леко. В изражението му не прозираше нито мрак, нито поквара, като че имаше силата да държи истинската си природа в тайна. Само очите му я издаваха. Нейните очи.

Зад двете с баба й останаха само Вторите им, а другите вещици от Тринайсетте и сестринството на Майка Черноклюна ги чакаха в коридора зад затворените врати.

Манон се чувстваше в капан в залата на валгския крал.

– Е – подхвана Ераван, оглеждайки ги така, че Манон стисна устни, за да не оголи зъби насреща му, – готови ли са войските във Ферианската падина?

Баба й склони да кимне леко насреща му.

– Потеглят по залез-слънце. За два дни ще стигнат до Рифтхолд.

Манон не смееше да помръдне в стола си.

– Изпращаш войската в Рифтхолд?

Демонският крал присви очи.

– Изпращам теб в Рифтхолд, за да ми върнеш града. Като изпълниш мисията си, ферианският легион ще бъде разставен там под командването на Искра Жълтонога.

Рифтхолд. Най-сетне, най-сетне щяха да се сражават, да проверят как ще се справят уивърните им в битка...

– Очакват ли атаката?

Безжизнена усмивка.

– Силите ни ще ги връхлетят твърде бързо, за да ги достигне вест.

Именно заради това им съобщаваше чак сега.

Манон потупа с крак по каменния под, нетърпелива да се впусне в действие, да започне подготовката на воините си.

– Колко от сестринствата в Морат да взема на север?

– Искра потегля с втората половина от въздушния ни легион. Предполагам, че няма да са необходими много от моратските сестринства.

Предизвикателство... и изпитание.

Манон се замисли.

– Ще взема Тринайсетте и две придружаващи сестринства.

Нямаше нужда да разкриват на враговете си колко сестринства летяха във въздушния легион, нито пък всичките да тръгват на война, при положение че дори само Тринайсетте несъмнено можеха да превземат столицата.

Ераван просто килна глава в знак на съгласие. Майка Черноклюна й кимна едва забележимо – на по-голямо одобрение Манон не можеше да се надява.

– Ами принцът? – попита тя.

Крал. Крал Дориан.

Върховната вещица й стрелна възмутен поглед, но демонът отговори:

– Искам ти лично да ми го доведеш. Ако оцелее след щурма.

А тъй като огнената кралица си беше тръгнала, Дориан Хавилиард и градът му бяха беззащитни.

Не че я интересуваше. Все пак водеха война.

Трябваше само да я спечели и да се прибере у дома, в Пустошта. Макар че този мъж, този демонски крал можеше да отстъпи от обещанието си.

Но за това щеше да мисли по-късно. Сега... сега я чакаше истинска битка. Вече долавяше дивата й песен в кръвта си.

Демонският крал и баба й продължаваха разговора, ето защо Манон прогони от главата си мелодията на дрънчащи щитове и сблъскващи се мечове за достатъчно дълго, че да чуе думите им.

– След като превземете столицата, искам онези кораби в Ейвъри.

– Хората от Сребърното езеро са дали съгласието си?

Баба й огледа картата, застопорена с гладки камъчета върху стъклената маса. Манон последва погледа й до Сребърното езеро в далечния край на Ейвъри и до града, сгушен до Белия зъб: Аниел.

Перингтьн – Ераван – сви широките си рамене.

– Тамошният лорд още не се е заклел във вярност нито на мен, нито на краля момче. Но очаквам, като научи за падението на Рифтхолд, пратениците му веднага да допълзят до прага ни. – Бегла усмивка. – Крепостта им край Западните водопади на езерото още носи белезите от последния поход на армията ни. Виждал съм безбройните паметници от онази война в Аниел; лордът ще се досети колко лесно мога отново да превърна града му в костница.

Манон пак заоглежда картата, потискайки въпросите си.