Синда Чайма - Краля демон

— Мика — подхвана той на долски диалект и кимна към долината под тях. — Хайде, да вървим. Ще изпуснем ловната дружина.

— Чакай малко, Мифис. — Баяр се взираше в Жарава и черните му очи лъщяха върху восъчното му лице. — Не се ли казваш Хейдън? — попита той на общия език, използвайки долскoтo име на Жарава. — Само… Хейдън, прав ли съм? Копелдашко име, понеже си нямаш баща.

Жарава настръхна.

— Това е долското ми име — заяви той и вдигна предизвикателно брадичка. — Истинското ми име е Жарава.

— Хейдън е магьосническо име — възмути се Баяр и докосна амулета си. — Как смееш да…

— Нищо не смея — отсече Жарава. — Не съм го избирал аз. Член на клана съм. Защо ми е да избирам вещерняшко име?

Добър въпрос, помисли си Хан. Очите му скачаха ту към единия, ту към другия. Някои от членовете на клана използваха равнински имена в Дола. Но как така вещерняк като Мика Баяр знаеше долското име на Жарава?

Баяр се изчерви; нуждаеше се от малко време да измисли отговор.

— Щом казваш, Хейдън — провлачи Баяр. — Сигурно сам си си баща. От което би следвало, че двамата с майка ти…

Ръката на Жарава изхвърча нагоре, но Хан успя да я отбие тъкмо когато ножът излиташе от нея, отклонявайки го към едно дърво, където се заби и завибрира с металически звук.

„Стига де, Жарава“, мислеше си Хан, превил рамене пред свирепия поглед на приятеля си. Убийството на магьосник, служещ на кралицата, щеше да им навлече купища неприятности.

Маготворецът Баяр се скова за момент, сякаш не можеше да повярва какво се е случило току-що. После лицето му побеля от гняв. Протегна високомерно ръка към Жарава, а с другата хвана амулета и замърмори някакво заклинание на магически език. От време на време се запъваше.

— Мика — обади се по-слабият магьосник с вид на планинска котка, като го приближи с коня си. — Недей. Не си струва. Огънят е едно. Но ако разберат, че…

— Млъквай, Аркеда — прекъсна го Баяр. — Ще науча тези долни гъбоядци на уважение. — Видимо недоволен, задето трябва да почне отначало, той засрича заклинанието си.

„Ето докъде стигат маготворците“, помисли си Хан. Свали лъка от рамото си, сложи стрела на тетивата и се прицели към гърдите на Баяр.

— Ей, Мика — обади се той. — Чуй какво ще ти предложа. Затваряй си устата или ще стрелям.

Баяр присви очи към Хан, сякаш за пореден път се изненадваше да го види. Навярно осъзнал, че наистина ще бъде мъртъв, преди да довърши заклинанието си, магьосникът пусна амулета и вдигна ръце.

Като зърнаха лъка на Хан, Мифис и Аркеда хванаха дръжките на мечовете си. Жарава обаче приготви и своя лък за стрелба и планинските котки също вдигнаха ръце.

— Разумен ход — кимна Хан. — Заклинанията, предполагам, са по-бавни от стрелите.

— Опита да ме убиеш — обърна се Баяр към Жарава, явно изумен, че подобно нещо е възможно. — Съзнаваш ли с кого си имаш работа? Баща ми е висш магьосник, съветник на кралицата. Научи ли какво си сторил…

— Ами бягай тогава към Сивата дама да му разкажеш всичко — посъветва го Жарава и кимна към пътеката надолу по склона. — Вървете. Нямате място тук. Махайте се от планината. Веднага.

Баяр не искаше да се предава пред очите на спътниците си.

— Само не забравяйте — предупреди кротко той и пак докосна амулета си, — че ви чака дълъг път до дома. Какви ли не беди се случват в пустошта.

„О, кървави кости“, помисли си Хан. Безброй пъти го бяха нападали из улиците и затънтените пътечки на Превалски брод. Беше срещал много хулигани и разпознаваше тази черта у Баяр. Маготворецът щеше да си отмъсти при първа възможност и нямаше да играе справедливо.

Без да отпуска тетивата, Хан посочи с брадичка към магьосника.

— Ти. Свали оная вещерска дрънкулка — нареди му той. — Хвърли я на земята.

— Това ли? — Баяр докосна злокобното на вид украшение, окачено на врата му. Хан кимна, а той поклати глава. — Сигурно се шегуваш — озъби се и го стисна още по-силно в юмрука си. — Знаеш ли какво е?

— Нямам представа — отговори Хан. Махна отривисто с лъка си. — Свали го и го хвърли на земята.

Баяр замръзна на място с пребледняло лице.

— Нали знаете, че не можете да го използвате — каза накрая. Погледът му прескачаше ту към Хан, ту към Жарава. — Само да го докоснете и ще ви изпепели.

— Ще рискуваме — отвърна Жарава и погледна към Хан.

Маготворецът присви очи.

— В такъв случай сте най-обикновени крадци — усмихна се презрително той. — Трябваше да се досетя.

— Помисли малко — отвърна Хан. — За какво ми е такава глупост? Просто не искам да гледам през рамо по целия път към дома.