Синда Чайма - Краля демон

Жарава обаче не се смущаваше от маготворци.

— Попитах какви са имената ви — повтори той. После махна с ръка към отдалечаващите се пламъци. — Това ми прилича на магьоснически огън.

„Жарава откъде знае как изглежда магьосническият огън? — зачуди се Хан. — Да не би просто да играе театър?“

Момчето с емблема на сокол обърна поглед към спътниците си, сякаш се колебаеше дали да отговори. Като не получи помощ от тях, отново се обърна към Жарава.

— Аз съм Мика Баяр от рода Соколово гнездо — изтъкна той, сякаш очакваше да паднат на колене, щом чуят името му. — Тук сме по заповед на кралицата. Кралица Мариана заедно с принцесите Раиса и Мелани ловуват в Дола. Подкарваме сърните към тях.

— Кралицата ви е заповядала да подпалите планината, за да има добър улов ли? — Жарава поклати глава в недоумение.

— Така казах, доколкото си спомням — отвърна Баяр, но нещо в изражението му подсказа на Хан, че не е съвършено искрен.

— Сърните не са собственост на кралицата — отбеляза Хан. — И ние имаме не по-малко право да ги ловуваме.

— Пък и сте непълнолетни — изтъкна Жарава. — Не ви е позволено дa си служите с магия. Hито да носите амулети. — Посочи към медальона около врата на Баяр.

„Откъде е толкова запознат Жарава?“ — помисли си Хан. Той самият не знаеше нищо за правилниците на заклинателите.

Явно приятелят му засегна болното място на Баяр, защото онзи вторачи гневен поглед в него.

— Това засяга само магьосниците — отвърна маготворецът. — На теб не ти влиза в работата.

— Е, Мика Вещерняшки — подхвана Жарава, прибягвайки към обидната дума, с която в клана наричаха магьосниците, — ако кралица Мариана държи да ловува сърни през лятото, защо не се качи по-нависоко в планината, както винаги е правила?

Баяр вдигна черните си вежди.

— И там да нощува на земята рамо до рамо с дузина мърляви мъже и да изкара цяла седмица без топла вана, а после да се прибере смърдяща на пушек и пот и нахапана от буболечки? — Той прихна в смях и спътниците му се присъединиха. — Права е да предпочита условията в Дола.

„Какво ли знае той“, помисли си Хан, обзет от спомена за уютните колиби с тесни дървени легла, за песните и историите около огъня, за угощенията от общия казан. Толкова нощи заспиваше под кожи и изтъкани от клана одеяла, докато нишките на стари песни се преплитаха със сънищата му. Хан не беше член на клана, но често си мечтаеше да стане. Единствено в лагера се чувстваше у дома. Само там нямаше усещането, че се бори за живота си със зъби и нокти.

— Принцеса Раиса е живяла в лагера Демонаи три години — напомни Жарава с неотстъпчиво вирната брадичка.

— Понеже е родом от клана, бащата на принцесата има някои архаични схващания — отвърна Баяр и спътниците му се разсмяха отново. — Аз лично не бих се оженил за момиче, прекарало толкова време в някой от лагерите. Ще ме е страх, че сигурно са я съсипали.

Внезапно в ръката на Жарава се появи нож.

— Правилно ли чух, Вещерняшки? — попита Жарава с глас, по-студен от Притулените води.

Баяр дръпна рязко поводите, конят му отстъпи назад и разстоянието между него и Жарава се увеличи.

— Бих казал, че жените трябва да се боят повече от маготворци, отколкото от жителите на който и да било лагер — продължи Жарава.

С разтуптяно сърце Хан се приближи до приятеля си и застана така, че да не му пречи, после сложи ръка върху дръжката на своя нож. Жарава беше пъргав и умееше да борави с остриета. Но нима ножът имаше шанс срещу магията? Дори два ножа?

— Успокой се, гъбоядецо. — Баяр облиза устни, приковал поглед в ножа на Жарава. — Чуй сега. По думите на баща ми момичетата, живели в лагер, се връщат горди, вироглави и необуздани. Това е. — Подсмихна се, сякаш е казал шега, на която всички да се посмеят дружно.

Жарава не отвърна на усмивката му.

— Да не би да твърдиш, че кръвната наследница на превалския трон трябва да бъде… обуздана?

— Жарава — обади се Хан, но Жарава пренебрегна предупреждението му с поклащане на глава.

Хан прецени тримата магьосника, както би сторил с противници в уличен бой. И тримата носеха тежки, майсторски изработени мечове, явно рядко влизали в употреба. Стигаше да ги свалят от конете. По едно бързо клъцване на подпругите с ножа и готово. От толкова близко разстояние мечовете нямаше да им свършат особена работа. Справеха ли се с Баяр, дружките му щяха да си плюят на петите.

Един от рижавите магьосници се прокашля нервно, сякаш посоката, в която поемаше разговорът, го караше да се чувства неловко. Той бе по-възрастният, имаше набито телосложение и пухкави, светли, луничави ръце, здраво вкопчени в поводите.