Синда Чайма - Краля демон

A след нея препускаха трима ездачи, които я водеха като пастири пред себе си.

Хан гледаше омагьосан. Момчетата, не по-големи от него и Жарава, бяха загърнати в красиви пелерини от коприна и лятна вълна, стелещи се чак до стремената им, и дълги лъскави шалове, извезани с фантастични символи. Не яздеха дребни, рунтави планински понита, а равнински коне със стройни елегантни крака и гордо извити шии; сребърни катарами украсяваха седлата и юздичките им. Хан разбираше от коне и знаеше, че точно тези щяха да струват колкото припечелва обикновен човек за година.

И колкото той — за цял живот.

Момчетата яздеха със спокойно, непринудено високомерие, сякаш не забелязваха поразителната гледка край себе си.

Жарава замръзна на място, бронзовото му лице се вкамени, а сините му очи се премрежиха.

— Маготворци — прошепна той. Така клановете наричаха магьосниците. — Трябваше да се досетя.

Маготворци, помисли си Хан, изтръпнал от страх и вълнение. Никога не беше виждал такива отблизо. Заклинателите не общуваха с хора като него. Живееха в пищните дворци около замъка Превалски брод и служеха на кралицата. Много от тях изпълняваха ролята на посланици в други страни, поверена им с умисъл. Мълвата за вълшебните им сили държеше нашествениците настрана.

Най-могъщият сред тях носеше званието висш магьосник и действаше като съветник и магически повелител в кралския двор на Превала.

— Да не си припарил до магьосник — все повтаряше майка му. — Лошо е да им се набиваш на очи. Доближиш ли се твърде много, може да те изгорят жив или да те превърнат в гнусна, безбожна твар. Хората от народа сме като кал под краката им.

Като всичко друго забранено и магьосниците привличаха Хан, но не му се отдаде случай да наруши поне това правило. На маготворците не им позволяваха да влизат в Призрачните планини; имаха право да стигат само до съвещателната си палата, а тя се намираше навръх скалния рид Сивата дама, откъдето се разкриваше изглед към целия Дол. Не стъпваха и във Вехтошарника, населения с духовити жители квартал на Превалски брод, който Хан наричаше свой дом. Ако им дотрябваше нещо от прочутите му пазари, изпращаха слугите си да го набавят.

По този начин трите народа на Превала — магьосниците от Северните острови, обитателите на Дола и кланът, живеещ високо в планината — поддържаха крехък мир.

Докато ездачите препускаха към скривалището им, Хан ги изучаваше със запленен поглед. Маготворецът най-отпред имаше права черна коса до раменете, отметната назад от клиновидната линия на челото му. Дългите му пръсти бяха окичени с множество пръстени, а на масивна верижка около врата му висеше медальон с изящна гравюра, несъмнено могъщ амулет.

Шалът му беше извезан със сребристи соколи, разперили хищно нокти. Сребристи соколи, помисли си Хан. Навярно емблемата на магьосническия му род.

Другите двама бяха рижави, с еднакви широки плоски носове и озъбени планински котки на шаловете. Братя или братовчеди, предположи Хан. Яздеха на известно разстояние от чернокосия магьосник и явно му бяха подчинени. Около вратовете им не се виждаха талисмани.

Хан възнамеряваше да остане скрит и да изчака да отминат, но Жарава очевидно имаше други планове. Изскочи от сянката на канарата и едва не налетя на препускащите коне, които така се уплашиха, че ездачите им с трудност се задържаха на седлата.

— Аз съм Жарава — заяви гръмко той на общия език — от лагера Морски борове. — Пропусна приветствения ритуал и премина към същественото: — От името на лагера настоявам да разбера кои сте и каква работа имат магьосници в Ханалеа, когато Наеминг им забранява да стъпват тук. — Жарава стоеше гордо изправен, със стиснати до тялото си юмруци, но въпреки това изглеждаше дребен на фона на тримата конника.

„Какво го прихваща Жарава?“ — питаше се Хан, докато излизаше плахо от скривалището, за да застане до приятеля cи. И на него не му харесваше маготворците да скитат незаконно из техните ловни земи, но имаше благоразумието да стои настрана от зла магия.

Чернокосото момче впери кръвнишки поглед в Жарава, после видимо потрепна и ококори изненадано черните си очи, преди да възвърне хладнокръвното, презрително изражение върху лицето си.

„Да не би да познава Жарава?“ — изуми се Хан и погледна от единия към другия. Приятелят му изглежда не го познаваше.

Въпреки че Хан беше по-висок от Жарава, погледът на магьосника мина над него като вода над камък и пак се върна върху лицето на приятеля му. Хан сведе очи към окаляния си панталон от еленова кожа и ризата, купена от Вехтошарника. Нямаше как да не завиди на странника за хубавата му премяна. Чувстваше се невидим на неговия фон. Незначителен.