Холи Блек - Железният изпит

- Какво имаш предвид?

- Нищо - отсече тя. Пръстите и отново сплетоха косата и на една плитка.

Кал се съсредоточи върху пътя, линиите и разстоянието между останалите коли.

- Горивото е на свършване. Кога е следващата бензиностанция? - попита той.

- Кал - повтори Тамара. Сега играеше с гривната си. Искаше му се да се успокои. - Ако има тайна, която би искал да споделиш, няма да кажа на никого.

- Като за татко? - попита Кал и веднага съжали. Очите на Тамара се разшириха, а после се изпълниха с гняв.

- Знаеш защо го направих - рече тя. - Той опита да открадне Алкахеста! Застрашаваше Аарън! А нещата се оказаха дори по-лоши от очакваното. Нямал е добри намерения.

- Не всичко е свързано с Аарън - каза Кал, от което се почувства дори по-лошо. Аарън не бе виновен за това кой е. Кал се радваше, че той спи. Русата му коса почиваше върху козината на Пакостник.

- За какво е тогава, Кал? Подозирам, че знаеш - попита Тамара.

Гърлото на Кал се стегна. Не знаеше дали иска да се разкрещи на Тамара, или да си признае всичко, за да не го държи в себе си завинаги. Внезапно колата потрепера.

- Кал, намали! - извика Тамара.

- Намалил съм. Може би трябва да спра... - възрази той.

Внезапно и без предупреждение майстор Руфъс се появи на предната седалка между Кал и Тамара.

- Ученици - каза той с много недоволно изражение на лицето, - може ли да обясните какво правите?

Кал и Тамара извикаха. Колата се разлюля, когато ръцете на Кал изпуснаха волана. Това накара Тамара да изкрещи още по-силно, а врявата събуди Джаспър и Аарън, които също се развикаха. Пакостник се разлая. Въпреки цялата шумотевица майстор Руфъс остана в центъра на колата. Изглеждаше подразнен и... прозрачен.Това бе върховният шок. Кал удари спирачки и колата спря по средата на пътя. Внезапно всички спряха да крещят. Майстор Руфъс обаче остана прозрачен.

- Мъртъв ли сте? - попита с треперещ глас Кал.

- Не е мъртъв - отвърна Джаспър, като дори успя да прозвучи надменен и подразнен, макар да бе видимо ужасен. - Обажда се от етерен телефон. Така изглежда в този край на връзката.

- О - Кал отбеляза мислено, че това, което винаги бе наричал торнадофон, всъщност си имаше друго име. Представи си как майстор Руфъс държи стъклената делва в скута си и гледа злобно.

- Значи сте някъде другаде, а не тук? - попита той Руфъс.

- Няма значение къде съм. Това, което има значение, е, че вие, деца, сте направили голяма пакост - каза майстор Руфъс - и заради това сте попаднали в голяма беда. Калъм Хънт, вече ходиш по тънък лед. Аарън Стюарт, ти си макар и имаш отговорности, а отговорностите включват отговорно поведение. А от теб, Тамара Раджави, очаквах повече.

- Майстор Руфъс - отвори уста Джаспър с най-подмазвачески тон, - трябва да знаете, че никога не бих...

- А що се отнася до теб, Джаспър де Уинтър - прекъсна го майстор Руфъс, - може и да съм бъркал за теб и да си по-интересен, отколкото предполагах. Но четиримата трябва да се върнете незабавно в Магистериума.

Джаспър изглеждаше ужасен, вероятно по няколко причини едновременно.

- Вие в Магистериума ли сте? - попита Кал.

Майстор Руфъс изглеждаше силно подразнен от въпроса.

- Там съм, Калъм. След като прекарах почти два дни да ви търся, един от вас явно е изгубил защитата си срещу следене. Виждам, че сте в някакво превозно средство. Спрете го, кажете ми къде сте и ще изпратя магове да ви приберат.

- Не мисля, че мога да го направя - отговори Калъм и сърцето му бясно затупка.

- И защо не? - веждите на майстор Руфъс потръпнаха от зле прикрито раздразнение.

Кал се поколеба.

- Защото сме на мисия - обясни бързо Тамара. - Ще си върнем Алкахеста.

- Аз съм макар - рече Аарън, - трябва да защитавам хората, а не обратното, да съм им в тежест. Казаха ми, че не мога да успея сам, затова Кал е тук, за да ми бъде противотежест. Тамара е тук, понеже е умна и изобретателна. А Джаспър е...

- Да ни забавлява? - промърмори Кал под носа си.

- И аз съм твой приятел, идиот такъв! - изригна Джаспър. - А също и съм умен!

- Както и да е - каза Аарън в опит да спаси положението. - Ние сме отбор и ще върнем Алкахеста. Не пращайте други елементали подире ни.

- Други елементали подире ви? - майстор Руфъс прозвуча искрено объркан. -Какво имаш предвид, за Бога?

- Знаете какво имам предвид - отвърна Аарън с равния си глас, който използваше, когато е ядосан, но не искаше да го покаже. - Всички знаем. Аутомотонес едва не ни уби и дойде от Магистериума. Вие сте го пуснали, за да ни хване.