Холи Блек - Железният изпит

- Бихте ли ни казали къде можем да намерим сандвичи? - попита той. - И интернет?

- „Битс и Байтс“, два блока надолу по централната улица - обясни тя и посочи изоставената от тях купчина кални зелени униформи. - Предполагам, че тези мога да ги изхвърля. Що за дрехи са това изобщо!

Кал погледна почти съжалително към дрехите. Униформите потвърждаваха, че те са ученици от Магистериума. Сега вече имаха само гривните.

- За карате. Затова се оцапахме. Играхме карате - отговори той.

- В калта - намеси се Аарън, който държеше на историята си.

Тамара ги изведе от магазина, дърпайки ги за ризите. Централната улица бе почти изоставена. Няколко коли минаваха в двете посоки, но никой не ги погледна.

- Карате в калта? - Тамара погледна мрачно към Аарън и Кал. - Не можете ли да измислите нещо по-добро?

Спря пред един банкомат.

- Трябва да изтегля малко пари.

- Могат да те проследят чрез картата. Сещаш се, по интернет - каза Джаспър.

- Полицията може, но не и Магистериумът - отвърна Аарън.

- Откъде знаеш?

- Трябва да рискуваме. Парите ни свършиха с изхарчването на тези двайсет долара, а ще ни трябват още за газ и храна - настоя Тамара.

Но ръката и потрепера, когато взе парите и ги прибра в портфейла си.

„Битс и Байтс“ се оказа магазин за сандвичи, оборудван с компютри, на които можеш да си платиш за интернет. Цената бе долар на час.

Аарън отиде да си купи сандвичи, докато Кал се включи. Написа „дължина“ и „ширина“ в „Гугъл“, което го отведе до страница, изчисляваща и двете според адреса. Натисна бутона за търсене и въведе числата, които имаше. Сетне затаи дъх.

Картата бързо намери мястото, макар да нямаше адрес, свързан с него. Само думите: Монумент Айлънд, Харпсуел, Мейн. Според картата нямаше пътища и къщи. Съмняваше се да има и ферибот. Дори по-лошо. Когато написа посоките, компютърът му каза, че с кола пътят дотам е петнайсет часа. Петнайсет часа!

А Алистър имаше преднина. А ако вече бе там? А ако бе взел самолет?

За миг ужасна паника обхвана Кал. Екранът пред него премигна. Светлините потрепераха. Джаспър му се ухили.

- Може би някой е подранил с Портите на Контрола - каза той под носа си.

- Спокойно - рече Аарън и постави ръка върху рамото на Кал, за да го успокои. Кал се изправи, опитвайки да си поеме дъх.

- Трябва да...

- Какво? - попита Аарън и го погледна особено.

- Да принтирам посоките - довърши Кал.

След това тръгна към регистратурата.

- Имате ли принтер?

Момичето на касата кимна.

- Три долара на страница, ако обичате?

- Може ли? - обърна се Кал към Тамара.

- Това е необходим разход. Давай - въздъхна тя.

Кал принтира картата. Сега и тримата го гледаха особено.

- Нещо не е наред, нали? - настоя Аарън.

- В Мейн е. На петнайсет часа път с кола - отвърна Кал.

Аарън го погледна над сандвича си с шунка и сирене.

- Сериозно?

- Можеше и да е по-лошо - обади се Джаспър и изненада Кал. - Пак добре, че не е в Аляска.

Тамара се завъртя и погледна към Кал. Кафявите и очи бяха много сериозни.

- Сигурен ли си, че искаш да направиш това?

- Сигурен съм, че трябва - каза той.

Тя отхапа от сандвича си.

- Ами яжте тогава. Бая път ни остава до Мейн - рече тя.

Следобеда излязоха от колата и оставиха раниците най-отзад. Кал изведе Пакостник и му даде два сандвича с пилешко и после наклони бутилка вода така, че да може да пие от нея. Обсебеният вълк яде и пи с изненадваща изисканост.

Кал шофираше, Тамара му бе навигатор, а Джаспър и Аарън поставиха глави върху пухкавия гръб на Пакостник и задрямаха. Джаспър явно бе много уморен, за да спи върху обсебено от Хаоса животно. Така минаха цели часове.

- Знаеш, че могат да ни арестуват и за прекалено ниска скорост, нали? - попита Тамара. Топлата и джинджифилова бира стоеше на поставка до нея. Разплиташе косите си и ги решеше на вятъра, идващ от отворения прозорец. Тамара почти винаги държеше косата си на плитки и Кал бе изненадан да види колко е дълга, черна и лъскава, стигаща до кръста.

Той натисна малко повече газта и колата се разклати напред. Когато стрелката на скоростомера започна да се качва нагоре, автомобилът потрепера.

- Ох, май трябва да рискуваме с ченгетата - каза Тамара.

Той и се усмихна, след което попита:

- Смяташ ли, че от Магистериума са изпратили онова чудовище подире ни?

- Не мисля, че майстор Руфъс би го направил - поколеба се Тамара, след което заговори бързо. - Но не съм сигурна за другите. Нещо не е както трябва. Кал, ако знаеш нещо, би ни казал, нали?