Холи Блек - Бронзовият ключ

- Според вас кого ще заподозрат първи. Орденът работи в горите около Магистериума, откакто ни позволиха да се заселим там и да хващаме, маркираме и понякога дори приспиваме обсебени от Хаоса животни. Ала само когато е необходимо. Асамблеята знае, че сме против убийството на тези безценни тестови обекти, така че нашите членове се нуждаят от желязно алиби.

- Да ти се стопли сърцето от загрижеността й - прошепна Аарън на Кал в рядък проблясък на сарказъм. Кал бе съгласен с него. Пакостник не беше ценен тестови обект, беше вълк и негов домашен любимец. Щеше му се за животните да има и трети път между смъртта и Ордена.

- А какво е твоето алиби? - попита Тамара.

- Моето? - учуди се Алма. - Е, според документите тази нощ съм прекарала с Анастасия Таркуин, виден член на Асамблеята. Била е твърде мила да ми покаже елементалите. Изгубили сме представа за времето, увлечени в новите си експерименти.

- Ами ние? - попита Кал, връщайки се на въпроса, който смяташе за основен.

- Отговорността си е ваша - рече Алма и излезе от магистралата. Профучаха покрай бензиностанцията, където само преди година чакаха Стъбинс, иконома на Тамара, да дойде и да ги вземе. За миг Кал си представи, че отиват някъде само

да се позабавляват. Може би не с Алма.

Алма се изсмя и спря. Излязоха от вана, доволни да подишат чист въздух. Навън бе студено, а въздухът защипа бузите и брадичката на Кал. Бяха на кръстопът. Шосета 211 и 340 се разделяха. И в двете посоки нямаше никого. Луната бе увиснала над тях, огромна и бледа, и осветяваше маркировъчните линии.

- Остават ни около пет минути - погледна към часовника си Алма, - не повече. Трябва да помислим как да препречим пътя им.

Тя погледна Кал, сякаш се чудеше дали от него става добра барикада.

- Аз ще го направя - каза Алекс и отиде до тревата, където пътищата се разделяха.

- Какво смята да прави той? - прошепна Тамара, но Кал поклати глава. Нямаше представа. В това време Алекс вдигна ръце и направи същите движения като преди.

Светлината и цветовете пред него се завъртяха. Алекс се облегна назад и те станаха по-ярки. Кал го гледаше с лека завист. Така си бе представял магията някога - не като смъртоносен мрак, който струи от собствените му ръце.

- Ето ги - прошепна Тамара и посочи в далечината. И наистина Кал видя голям черен камион да се задава от пресечката на изток. Фаровете му бяха като светещи петна в далечината, но бързо приближаваха.

- Побързай, Александър! - извика Алма.

Алекс скръцна със зъби. Явно даваше всичко от себе си. Кал съжали, че понякога е бил рязък с него. Светлината притъмня и цветът се превърна във фигури - жълти и оранжеви барикади от дърво с надпис: ПЪТЯТ Е ЗАТВОРЕН. Буквите бяха черни, огромни, ужасяващо солидни.

- Мърдай, Алекс! - извика Тамара. Алекс тръгна прегърбен към тях. Изглеждаше уморен. Алма ги дръпна зад вана точно когато камионът спря пред барикадите. Беше най-обикновена машина с осемнайсет колела. Нямаше надпис отстрани. Когато шофьорът слезе от кабината, изглеждаше съвсем невълшебен. Дори носеше бейзболна шапка. Отиде до барикадата и се намръщи.

- Просто ги премести! - извиси се глас от камиона, явно раздразнен и свикнал да се подчиняват на заповедите му. - Имаме си график!

- Ами ако пътят свърши? - попита човекът с шапката. - Хората не слагат знаци просто така.

Кал не знаеше дали илюзията на Алекс е убедителна и при физически контакт. Трябваше да направи нещо. Погледна Алма и присви очи. Внезапно осъзна защо тя учеше двама им с Аарън да докосват души.

- Трябва да ги повалим в несвяст - прошепна той.

Аарън кимна, но изглеждаше уморен. Бяха използвали много магия на Хаоса днес и нямаше да могат да се опират един на друг като противотежест, защото бяха страшно изтощени. Не биваше да отиват твърде далеч.

Кал настръхна. Хаосът бързо долетя до пръстите му, колкото и уморен да беше.

Тревожеше го мисълта, че може би изтощението засилва магията и Хаосът ще го погълне, без да забележи.

Другият мъж излезе от кабината и отиде до шофьора. Беше облечен в масленозелено като другите членове на Асамблеята. Кал помнеше, че го е виждал, но не можеше да се сети откъде. Тамара рязко си пое въздух.

Тя го познаваше, разбира се. Вероятно беше някой важен.

Алекс се бе ококорил леко, дори Алма сякаш бе готова да се откаже от цялата работа. Кал трябваше да действа бързо, преди да се паникьоса. Бяха дошли тук да освободят животните, затворени в задната част на камиона. Животни като Пакостник, които бяха в опасност. Само като си помислеше и гледаше вълка, свил се в канавката, той усети нов прилив на решителност.