Диана Габалдон - В капана на времето - том 2

— Децата са голяма радост, но и големи грижи — прошепнах на себе си и заспах.

През следващия ден ние чакахме, вършехме си работата и шетахме с наострени уши за тропот на копита в двора.

— Сигурно са останали да свършат нещо — каза Джени. Изглеждаше уверена, но често спираше пред прозореца и надничаше към пътя, който водеше към къщата.

А аз не можех да обуздая въображението си. Писмото, подписано от крал Джордж, което потвърждаваше помилването на Джейми, беше заключено в чекмеджето на писалището в кабинета му. Джейми го смяташе за унизително и сигурно щеше да го изгори, ако не бях настояла да го запази за всеки случай. Сега, като слушах поривите на зимния вятър, аз все си представях, че то е грешка или някаква измама — че Джейми пак е арестуван от драгуни с червени куртки, отведен е в затвор и го заплашва бесило.

Мъжете се върнаха точно преди мръкване. Конете бяха натоварени с торби със сол, игли, подправки за туршия и други дреболии, които не се произвеждаха в Лалиброх.

Чух как един кон изцвили на път за конюшнята и хукнах по стълбите, а Джени излетя от кухнята.

Заля ме облекчение, когато видях високата фигура на Джейми до плевнята. Затичах се през двора, без да обръщам внимание на снега, и се хвърлих в прегръдките му.

— Къде беше, по дяволите?

Той ме целуна, преди да отговори. Лицето му беше студено, а устните имаха лек и приятен вкус на уиски.

— Ммм, наденица ли има за вечеря? — попита одобрително, като подуши въздуха, наситен с дима от кухнята. — Чудесно, умирам от глад.

— Наденици и картофено пюре — казах аз. — Къде беше?

Той се засмя и изтърси снега от наметалото си.

— Картофено пюре? Това е храна, нали?

— Да, традиционно английско ястие, понастоящем непознато в невежата Шотландия. Е, проклет шотландецо, къде беше цели два дни? С Джени се притеснихме.

— Стана малка злополука… — започна Джейми, но забеляза дребната фигура на Фъргъс, който носеше фенер. — О, носиш фенер, Фъргъс? Добро момче! Остави го там, да не подпалиш сламата, а после отведи туй нещастно животно в обора. И иди да вечеряш. Вече можеш да си сядаш на задника, нали? — Перна го приятелски по ухото. Момчето отскочи и се ухили; явно не таеше лоши чувства заради случилото се в обора предния ден.

— Джейми — повторих аз. — Ако не спреш да говориш за коне и наденици и не ми кажеш какво ви се е случило, ще те изритам в пищялите. Сигурно много ще ме заболи, щото съм по пантофи, но така или иначе си предупреден.

— Това заплаха ли беше? — засмя се той. — Не е много страшна, сасенак, но…

— Иън! — Джени, забавена за миг от Маги, се появи тъкмо когато съпругът ѝ пристъпи в светлината на фенера. Обърнах се и я видях как се хвърля напред и слага ръка на лицето му.

— Какво ти се случило, човече? — Явно въпросният инцидент се беше отразил най-вече на Иън. Едното му око беше почерняло, подуто и полузатворено, а на скулата му личеше дълга драскотина.

— Добре съм — отвърна той и я потупа нежно, когато го прегърна. Малката Маги се навря между тях. — Само се поожулих.

— Слизахме по склона на хълм две мили преди селото и водехме конете, защото беше стръмно. Иън стъпи в една къртичина и си счупи крака — обясни Джейми.

— Дървения — уточни Иън и се усмихна малко свенливо. — Къртицата пострада повече.

— Останахме в една къща наблизо, докато му издяламе нов — довърши Джейми. — Може ли вече да ядем? Коремът ми се е залепил за гърба.

Влязохме без повече приказки и с госпожа Крук сервирахме вечерята, докато Джени промиваше лицето на Иън с хамамелис и го разпитваше разтревожено дали има други наранявания.

— Нищо ми няма — увери я той. — Само се понатъртих. — Но докато влизаше в къщата, забелязах, че куца много по-силно от преди. След като почистихме масата след вечеря, аз си поговорих с Джени и когато се настанихме в салона сред разопакованите покупки, тя коленичи на чергата до Иън и хвана новия му крак.

— Да го махнем — рече твърдо. — Наранил си се и искам Клеър да те прегледа. Тя ще ти помогне повече от мен.

Ампутацията беше направена умело и с голям късмет; армейският хирург, който беше отрязал крака на Иън до коляното, беше успял да спаси колянната става. Това му даваше много по-голяма подвижност. В момента обаче колянната става беше по-скоро проблем, отколкото преимущество.

Падането беше изкълчило сериозно крака, той беше посинял и разранен от протезата, която се беше забила в кожата. Сигурно много го болеше, дори всичко друго да беше наред. По коляното беше изкълчено, а плътта от вътрешната страна на ставата бе подута, червена и пареща.