Шеннон Чакраборти - Царство от мед

Нахвърли се върху тримата деви, преди тя дори да помисли да реагира, с лумнал в пламъци зулфикар. Те бяха бързи, ала не можеха да се мерят със скоростта на съкрушения от скръб принц. С вик той прониза мъжа, който беше проговорил, измъкна острието от тялото му и с един замах обезглави стрелеца.

И просто така, Нахри се върна в нощта на лодката. Нощта, в която със собствените си очи беше видяла на какво е способен Дара, начина, по който бе покосил мъжете, които го заобикаляха, като оръдие на смъртта, сляп и глух за кръвта и писъците, и бруталното насилие около него.

Нахри се взря в Али с ужас. В освирепелия воин пред нея нямаше и следа от влюбения в книгите принц, мъжа, който понякога все още беше прекалено срамежлив, за да срещне очите й.

Така ли се започва? Така ли беше съсипан Дара, така ли душата му бе изтръгната от него, докато бе гледал как избиват семейството и племето му, така ли умът и тялото му бяха изковани в оръжие от ярост и отчаяние? Така ли беше превърнат в чудовище, което щеше да посее същото насилие върху едно ново поколение?

И все пак се хвърли напред, когато последният дев вдигна меча си, готвейки се за удар. Сграбчи ръката му, карайки го да загуби равновесие, докато се обръщаше към нея, за да я погледне така, сякаш го е предала.

Али заби зулфикара в гърба му.

Нахри отстъпи назад, вдигнала ръка към устата си. Ушите й кънтяха, давеше я жлъчка.

— Нахри! — Али улови лицето й в ръце, мокри от кръвта на съплеменниците й. — Нахри, погледни ме! Ранена ли си?

Въпросът й се стори толкова нелеп. Нахри беше повече от ранена. Градът й рухваше, а онези, които й бяха най-скъпи, умираха или се превръщаха в същества, които не бе в състояние да разпознае. Внезапно повече от всичко й се прииска да побегне. Да се втурне по стъпалата и да избяга от палата. Да се качи на някоя лодка, кон, каквото и да е, което да я върне в мига, преди да реши да изпее песен за зар на дивастийски.

Печатът. Вземи печата и тогава ще можеш да оправиш всичко това. Отскубна се от ръцете на Али, извади една от камите си и се приближи до тялото на Гасан.

Али я последва и коленичи до баща си.

— Трябваше да бъда тук — прошепна. Сълзи бликнаха в очите му и нещо от приятеля, когото Нахри познаваше, се завърна в лицето му. — Аз съм виновен. Беше прекалено зает да се оправя с моето въстание, за да предвиди това.

Нахри не отговори. Точно в този миг не можеше да му предложи никаква утеха. Вместо това изряза процеп в окървавената дишдаша на Гасан, право през гърдите.

Али понечи да я спре.

— Какво правиш?

— Трябва да изгорим сърцето му. — Гласът й трепереше. — Пръстенът се оформя наново от пепелта.

Али отпусна ръка, сякаш се беше опарил.

— Какво?

Нахри успя да извика достатъчно състрадание, за да придаде по-меко звучене на гласа си.

— Аз ще го направя. От нас двамата аз имам повече опит в това да режа телата на хората.

На Али като че ли му се повдигаше, но не възрази.

— Благодаря.

Отдръпна се леко, взе главата на баща си в скута си и като затвори очи, подхвана тиха молитва.

Нахри остави прошепнатите арабски думи да я залеят… напомняйки й, както винаги, за Кайро. Действаше бързо, разрязвайки плътта и мускулите на гърдите на Гасан. Нямаше толкова кръв, колкото беше очаквала… навярно защото вече беше изгубил толкова много.

Не че имаше значение. Днес Нахри беше окъпана в кръв. Струваше й се, че петното никога няма да се изличи напълно.

Дори така, работата беше отблъскваща и докато тя пъхне ръка в гърдите на Гасан, Али изглеждаше така, сякаш всеки миг ще припадне. Пръстите й се обвиха около неподвижното му сърце и би било лъжа, ако кажеше, че не почувства лека тръпка на мрачно задоволство. Тиранинът, който си бе играл с чуждите животи, сякаш другите бяха просто пионки върху дъска за игра. Онзи, който я бе принудил да се омъжи за сина му, защото майка й му бе отказала. Онзи, който беше заплашил живота й… повече от веднъж.

Без да я е призовала, в дланта й лумна горещина, танцът на измагьосан пламък. Нахри побърза да измъкне ръка, ала сърцето вече бе станало на пепел.

А в юмрука й имаше нещо кораво и горещо. Нахри отвори шепа с разтуптяно сърце.

Пръстенът с печат на пророка Сулейман — пръстенът, чиято сила завинаги бе променила техния свят и бе хвърлила обитателите му във война — грееше върху окървавената й длан.

Али ахна.

— Господи. Това наистина ли е той?

Нахри изпусна дъха си на пресекулки.

— Като се имат предвид обстоятелства…