Шеннон Чакраборти - Царство от мед

Двамата скочиха. Водата беше студена и нивото й бързо се издигаше; Нахри все още се мъчеше да се изправи, спъвана от мократа си рокля, когато Али натисна главата й обратно под водата в същия миг, в който чудовището изпрати нова струя пламъци към тях.

Когато отново се показа, бореща се за въздух, трябваше да се наведе, за да избегне една греда, която профуча покрай нея.

— По дяволите, Али, накара ме да съсипя библиотеката си. Направи нещо!

Той се изправи, за да посрещне захака; движеше се със смъртоносно изящество, капки вода покриваха кожата му като мед. Вдигна ръце, приковал очи в захака, който отново полетя към тях. С гръмовен трясък, водопадът се изви като камшик във въздуха и посече захака на две.

Облекчението им не трая дълго. Али се олюля и се облегна тежко на нея.

— Вратата — успя да каже, докато Нахри изпращаше нова струя от целебната си магия през тялото му. — Вратата!

Забързаха натам, газейки с цялата бързина, на която бяха способни, през реката, която бяха отприщили. В мига, в които стигнаха до вратата, Нахри се хвърли към бравата.

Дъжд от стрели се посипа, минавайки на сантиметри от ръката й.

— Окото на Сулейман!

Тя се обърна рязко. Половин дузина ездачи, възседнали жребци от дим, нахлуваха през главния вход на библиотеката, стиснали сребърни мечове в ръце.

— Не спирай!

Али отвори рязко вратата и бутна Нахри навън. След това затръшна вратата зад тях и я препречи с купчина мебели, докато Нахри се мъчеше да си поеме дъх.

Бяха се озовали в малка, съвършено кръгла стая. Приличаше на кладенец, таванът й се губеше далече в мрака над тях. Паянтова метална стълба се извиваше в спирала около две колони, от които струеше мека кехлибарена светлина. Кошници, препълнени с книги и свитъци, се движеха между тях, едната колона качваше книгите нагоре, другата ги сваляше, Али кимна към стъпалата.

— Отвеждат право в павилиона. — Той извади зулфикара си. — Готова ли си?

Нахри си пое дълбоко дъх и те поеха нагоре. Сърцето й се свиваше при всяко разклащане и поскърцване на стълбата.

Бяха се катерили сякаш часове, макар в действителност да бяха само минути, когато се озоваха пред неголяма дървена врата.

— Чувам гласове — прошепна Нахри. — Звучи като дивастийски.

Али долепи ухо до вратата.

— Поне трима мъже са — съгласи се тихо. — А повярвай ми, афшинът е обучил воините си наистина добре.

Нахри бързо прехвърли през ума си възможностите, които имаха.

— Вземи ме в плен.

Али я изгледа така, сякаш беше полудяла.

— Моля?

Нахри се пъхна в ръцете му, поднасяйки ханджара му към гърлото си.

— Престори се — изсъска тя. — Изнеси им някоя тирада за огнепоклонници и грях. Носи ти се слава сред моето племе. — И преди Али да успее да възрази, отвори вратата с ритник, издърпвайки го вътре със себе си. — Помощ! — извика окаяно на дивастийски.

Девите се обърнаха рязко и зяпнаха. Действително бяха трима, облечени в същите тъмни униформи и въоръжени до зъби. Определено изглеждаха като мъже, обучени от Дара; единият се прицели с лъка си за частица от секундата.

За щастие, Каве не се виждаше никъде.

— Свалете оръжие! — примоли се Нахри, гърчейки се в ръката на Али. — Той ще ме убие.

Али реагира с лекота, която Нахри намери мъничко смущаваща, и като изръмжа, притисна острието до врата й.

— Направете го, огнепоклонници! — заповяда им. — Веднага! Или ще изкормя скъпоценната ви Бану Нахида!

Най-близкият дев ахна.

— Бану Нахри? — попита, а черните му очи се разшириха. — Наистина ли сте вие?

— Да! — извика тя. — А сега свалете оръжия!

Тримата се спогледаха несигурно, а после стрелецът отпусна лъка си.

— Направете го — заповяда. — Това е дъщерята на Бану Маниже.

Другите двама се подчиниха мигновено.

— Къде е баща ми? — попита Али. — Какво сте сторили с него?

— Нищо, пясъчна бълха такава — процеди един от девите. — Защо не пуснеш момичето и не се изправиш срещу нас като мъж? Изхвърлихме телата на хората на баща ти в езерото, но ти все още имаш време да се присъединиш към своя абба.

И той се дръпна настрани, разкривайки мъртвия цар. Нахри потрепери от ужас. Тялото на Гасан беше поругано — по дрехите му имаше петна от кървави ботуши, скъпоценностите и царският тюрбан бяха смъкнати от тялото му. Изцъклените му, осеяни с медни пръски сиви очи се взираха невиждащо в нощното небе, лицето му беше покрито с кръв.

Али я пусна рязко и изражение на ярост, каквато Нахри никога досега не бе виждала у него, разкриви лицето му.