Шеннон Чакраборти - Царство от мед

— О — отвърна Нахри задавено.

Надавайки отново писък, захакът подпали нишата за лекции до тях и те подскочиха.

Али вдигна разтреперан пръст към редица врати в другата част на библиотеката.

— Там има асансьор за книги. Той стига до павилиона, който ни трябва.

Нахри прецени разстоянието с поглед. Намираха се на няколко етажа височина, подът на библиотеката беше в пълен хаос, лабиринт от изпотрошени и горящи мебели и бягащи джинове, в който захакът се спускаше към всичко, което се движеше.

— Това нещо ще ни убие… не — каза тя, стискайки китката на Али, когато той понечи да се хвърли към един млад писар, когото захакът току-що беше сграбчил. — Изтичаш ли там сега, на никого няма да помогнеш.

Вниманието й беше привлечено от трясък. Змията все още се блъскаше в барикадираната врата и металът започваше да се огъва.

— Няма ли нещо от подготовката ти в Цитаделата, което да те е научило как да се биеш с гигантски чудовища от дим и пламъци?

Али се взираше напрегнато в източната стена.

— Не в Цитаделата… — Лицето му беше придобило замислено изражение. — Онова, което направи с тавана в онази стая… мислиш ли, че би могла да сториш същото с тази стена?

— Искаш да срина стената на библиотеката?

— Каналът минава от другата страна. Надявам се да успея да използвам водата, за да угася това нещо — обясни Али, докато захакът минаваше прекалено близо.

— Вода? Как очакваш да контролираш… — Не довърши, припомнила си начина, по който беше призовал зулфикара си, когато се биеше с Дара, и забелязала вината в изражението му сега. — Маридите не ти били направили нищо, а? Нали така ми каза?

Али простена.

— Може ли да се разправяме за това по-късно?

Нахри хвърли един последен печален поглед на рафтовете до източната стена.

— Ако оцелеем, ти ще поемеш вината за унищожаването на всички тези книги.

Пое си дълбоко дъх, опитвайки се да се съсредоточи, и подръпна магията на палата така, както бе направила в коридора. Онова, което бе тласнало уменията й тогава, беше прилив на ярост и скръб заради Мунтадир.

Вниманието й беше привлечено от групичка учени в другия край на стаята, които се криеха зад една преобърната маса. Напълно невинни мъже и жени, мнозина от които й бяха носили книги и търпеливо я бяха учили на девабадската история. Това беше нейният дом — този палат, сега изпълнен с мъртъвци, които тя не бе успяла да защити — и проклета да бе, ако допуснеше захакът да отнеме още нечий живот под нейния покрив.

Кожата й настръхна, магия заклокочи в кръвта й, погъделичка ума й. Пое си рязко дъх, почти вкусвайки старите камъни. Усещаше канала, студената вода, която напираше зад дебелата стена.

Али потрепери, сякаш го беше докоснала.

— Ти ли беше?

Един поглед разкри, че очите му отново бяха покрити с мазен черен слой.

Нахри кимна, проучвайки стената в ума си. Изведнъж процесът й се стори познат, сякаш оглеждаше скован от артрит гръбнак за слаби места, а такива имаше много; стената беше построена преди повече от две хиляди години. Корени пълзяха между ронещите се тухли, ручейчета вода от канала се протягаха като пипала.

Тя дръпна, насърчавайки слабите места да се раздробят. Почувства как стената потрепери; от другата страна, водата бушуваше.

— Помогни ми — каза, сграбчвайки ръката на Али.

Допирът на кожата му, студена и необикновено лепкава, изпрати по гръбнака й ледена тръпка, от която цялата стена се разтресе. Видя водата, бореща се да проникне вътре, и охлаби още повече камъните.

Първо бликна тънка струйка вода. А после, само за миг, в който сърцето й прескочи един удар, голяма част от стената рухна във взрив от натрошени тухли и прииждаща вода.

Очите на Нахри се отвориха. Ако не бе загрижена както за живота си, така и за безценните ръкописи, които биваха унищожавани пред нея, внезапната поява на водопад с височината на няколко етажа насред библиотеката би била невероятна гледка. Той се разби в пода, нахлувайки в бурен водовъртеж от натрошени мебели и белите гребени на вълни.

Вдигналият се облак от пръски заля захака, който летеше твърде близо. Чудовището изпищя, насочвайки струя пламъци към тътнещата вода. Али ахна и се дръпна назад, сякаш огънят му причиняваше физическа болка.

Движението му привлече вниманието на захака. Създанието се обърна рязко във въздуха и полетя право към него.

— Махни се! — Нахри сграбчи Али и го издърпа от пътя на чудовището миг преди то да направи полиците, зад които се бяха скрили, на пара. — Скачай!